Доклад за проучването на пещери през периода 2010 – 2012 г. в района на връх Радоина, Северна Албания

Базов лагер на пещерна експедиция "Радоина 2012", намиращ се в подножието на едноименния връх.

Базов лагер на пещерна експедиция “Радоина 2012″, намиращ се в подножието на едноименния връх.

Въведение

Връх Радоина (на албански: Maja е Radohines) се намира в югоизточната част на Албанските Алпи или още известна като планината Проклетия (на албански: Bjeshkët e Nemuna), Северна Албания. Радоина е един от най-високите върхове в Албания с височина от 2570 м. над морското равнище. Най-високата точка в планината Проклетия е връх Мая Езерце 2694 м (на албански: Maja Jezercë) най-висок в целите Динарски планини. Радоина се издига между долините Шала (Shala) и Cem i Nikçit. Върхът има типична куполовидна форма, характерна за доста от високите върхове на Албанските Алпи, с тесен хребет и стръмни стени от север и юг. От източна страна се спуска стръмно около 1500 метра към долината на Шала, докато от западна страна височинната разлика е по-малка. Разположен е на територията на национален парк Тет.

Планината е съставена основно от мезозойкси варовици и доломити от периода Юра и Креда. На юг от Радоина са разположени върховете от Група Радоина. Между долината Шала и характерна циркусова долина под връх Радоина се издигат група върхове на около 2313 м надморска височина. Тази част от карстовото плато е и основен обект на работа на българските спелеолози. Там се намира и откритата през 2010 г. пещера Ру, намираща се на 2225 м надморска височина и проучена до дълбочина от -546 м към 2012г.

От връх Радоина могат да се видят повечето от големите върхове на Проклетия, както и гледки от долината на Тет и Келмент до Черна гора и Косово в далечина. В дни с добра видимост може да се види и хребета на Сар, Дурмитор и най-високата планина в Албания на границата с Македония, Кораб (най-висок връх Голем Кораб, на албански: Maja e Korabit с височина 2 764 метра). Също така, в непосредствена близост (югоизточно от Радоина) се намира долината на Тет със своята удивителна красота.

История на проучванията на пропастната пещера Ру и района на масив Радоина

2010

В периода от 22 до 25 септември 2010 г. малка пет членна експедиция се качва в подножието на връх Радоина 2570 м., Северна Албания. Целта е търсене на пещери на по-голяма надморска височина. Състава на експедицията е: Желязко Мечков – ръководител, Енчо Енчев, Антония Влайкова, Румяна Йотова от Пещерен клуб и спелео училище „София“ (ПКСУ София, www.pk-sofia.com) и Жоро Стайчев, пещерен клуб „Ъндърграунд“. Групата попада на огромна терасовидна площадка, която се намира на около 100 м. денивилация под съседен на Радоина връх. Терасата е с площ около 3000 кв. м. и се виждат поне 20 цепки (потенциални пещери). Започва проверка с хвърляне на камъни в цепките, за да бъдат набелязани най-перспективните за работа в следващите дни. И така се стига до пещера, в която шумът от хвърлен камък заглъхва с времето на падане.
Спелеолозите екипират 130 м. въжета. На около 100 м. денивилация правят проверка пак с хвърляне на камъни, които продължават да падат без да достигат дъното на отвеса. Входът на пещерата е на 2225 м. надморска височина. Групата кръщава новата пещера Ру. (Откритието е направено от Румяна Йотова, и в нейна чест името на пещерата е Ру.)
Зарадвани от откритието, седмица след прибирането в България, пещерняците правят планове за връщане в района тоз път с повече въжета. Така на 04 ноември 2010 г. към Радоина се отправя нова експедиция в деветчленен състав:

Желязко Мечков – ръководител, ПКСУ „София“
Камен Бонев – Чироза – геолог, Пещерен клуб „Вертиленд“
Павлин Димитров – Папи, ПКСУ „София“
Жоро Стайчев, Пещерен клуб „Ъндърграунд“
Енчо Енчев, ПКСУ „София“
Диана Стефанова – Ду, Пещерен клуб „Академик“
Кирил Георгиев, Пещерен клуб „Под ръбъ“
Цветан Костурков, Пещерен клуб „Под ръбъ“
Георги Кадийски – Жорката, ПКСУ „София“
Александър Янев, Пещерен клуб „Академик“

Цели на експедицията са геоложки проучвания на Ру и района, продължаване на изследване в дълбочина на новата пещера, както и набелязване на други потенциални обекти. По време на тази четиридневна експедициция групата екипира 330 м. въжета и достига до дълбочина -230 м. На 1354 м. под това ниво, непосредствено в долината от изток, на надморска височина 860 м. се намират карстовите извори на Тет. Проученият участък от пропастта Ру предстявлява вертикален кладенец, който следва подземната конфигурация на един от разломите. В него липсват междинни прагове и каменни блокажи. Ширината на кладенеца варира от няколко метра до 15 м. Дъното на кладенеца не е достигнато по време на експедицията и липсват индикации за достигането му в близките десетки метри. В някои участъци по вертикалната му ос се разкриват връзки към съседни кладенци със сходни конфигурации и ориентировки. Според изброените дотук факти спелеолозите предоплагат, че са попаднали на вход към подземна дренажна система с денивелация от 1350 м. или повече, която отвежда повърхностните води в карстовите извори на Тет.

2011

След направените през 2010 година открития и геоложки проучвания за перспективите на района, започват приготовленията за една по-мащабна експедиция, планувана няколко месеца и осъществена през есента на 2011 г., от 10 септември до 2 октомври. Организатор е отново ПКСУ София.
Основна цел на експедицията е изследване в дълбочина на пропастната пещера Ру. Паралелно с това се прави обход на района, търсят се и се проучват нови пещери, събират се биоспелеологични проби.
По време на експедицията в Ру се достига до дълбочина от около -500 м. В последния ден, след преминаване на дълъг над 80 метра меандър, наречен „Надежда за всеки“ са открити още нови части и са свалени около 50 метра денивилация. Пещерата продължава. Изготвена е карта на Ру до дълбочина от -456 м. (началото на меандър „Надежда за всеки“). Според изготвената карта за 2011 г. пещерата Ру се нарежда на трето място по дълбочина в Албания, след BB30 с -610 м. и Силикоката с -505 м.
От събраните биоспелеологични проби интерес представляват два екземпляра от най-вероятно нова за науката стигобионтна пиявица, събрана от езерце на -420 м. навътре в пещерата Ру, които са изпратени за определяне в Словения. Важни безгръбначни са ендемичната за района троглобионтна многоножка (Macrochaetosoma troglomontanum), известна и от пещерата Мая Арапит. Събрани са и безцветни нематоди пълзящи по стените в началните 100 м. и един представител на насекомите – бръмбар хоботник, който вероятно случайно е попаднал в пропастта. Планира се биоспелеологичните проучвания да продължат и по време на следващите експедиции.
По време на експедицията са открити, маркирани и проучени още 11 пещери в района на връх Радоина. В девет от тях е достигнато дъно, завършващо с ледена тапа или блокаж. Дълбочината им варира от 20 до 50 метра. В една от новооткритите пропастни пещери наречена „Ледената“ е достигнато до около -130 м., без да е достигнато дъно. Пещерата се намира в близост до Ру. Проучването й ще бъде цел на следващи експедиции.

2012

В периода 25 август – 15 септември 2012 г. се провежда поредната проучвателна пещерна експедиция в района на връх Радоина. Традиционно организатор на експедицията е Пещерен клуб и спелео училище „София“.
Експедиция „Радоина 2012“ продължава целите, заложени от предходната експедиция: работа по проучване в дълбочина на пропастта „Ру“; изследване и проучване на перспективната открита през 2011 г. пропастна пещера „Ледената“, намираща се в същия масив; обход на района, търсене на нови перспективни обекти за изследване и маркирането им на карта за бъдещи проучвания; изготвяне на карти и техническо описание на изследваните пещери; събиране на биоспелеологични проби.
Като резултат от работата в Ру са преминати множество меандри на сегашното дъно. Пещерата продължава повече хоризонтално, отколкото вертикално. И за тази експедиция не е достигнато дъното на пещерата, но са достигнати места, които изискват значително разширение, за да се продължи напред. Картирани са общо 867 м. галерии от пещерата Ру с дълбочина -546 м., което я нарежда вече на второ място по дълбочина в Албания. Направени са измервания на температурата в Ру на: -140 м, -240 м, -360 м, -400 м, -480 м. След тях се установява, че температурата варира между 5 и 6 градуса. Има поставен телефонен кабел от входа на пещерата до -480 м. Ледената е проучена до -207 метра дълбочина, след което пордължава с тесен меандър. Докъдето е премината се усеща силен въздушен поток и се чува вода.
В експедицията участват общо 21 души, от 7 клуба от страната, включително един гост от Германия. Клубове участници: ПКСУ „София“, ПК „Ъндърграунд“, ПК „Академик“, ПК „Искър“, ПК „Под Ръбъ“, ПК „НЕПИАСТ“, ПК „Черни връх“.

Списък и описание на всички проучени обекти

Ру – RB1, дълбочина: -546 м.; обща дължина: 867 м.

GPS координати: N 42° 24′ 765″ E 19° 43′ 917″
надморска височина: 2225 м.
Картирали: Енчо Енчев, Антония Влайкова, Игор Руняшки, Александър Янев, Тодор Каракиев

Карта на Ру

Описание на пещера Ру (RB 1)

Входът на пропастта се намира на 2225 м. надморска височина и на 1,5 км. в посока юг-югоизток от връх Радоина (2570 м.). Разположен е на голяма терасовидна площадка под групата от върхове, които затварят от юг характерна циркусова долина. За изходна точка може да се вземе малко изкуствено езеро, направено от овчарите за поене на стадата си, намиращо се в ниската част на долината. От езерцето се върви в посока изток-югоизток и се достига до голям сипей, образуван под южноразположените съседни върхове на Радоина. Пътеката (ако може да се нарече така) минава през сипея и в горната му част се отклонява наляво, като се върви непосредствено под стената на единия от върховете. Стигайки до премката между този и съседния му връх* се открива панорамна гледка към долината на село Тет и ясно се вижда голяма терасовидна площадка прорязана от система субпаралелни съвременни разломи от екстензионен тип с направление NNW-SSE. По протежение на всеки един от тях има множество входове на пропасти, част от които с целогодишни снежни тапи, а други изцяло или частично затворени от каменни блокажи. Входът на Ру се намира в края на площадката, най-лесно може да се намери като се ползва GPS. Времето, нужно за достигане от езерцето до входа на пещерата (без тежък багаж) е около час до час и половина, в зависимост от темпото.
Пропастта е развита в дебелопластови до масивни варовици с горнотриаско-юрско-кредна възраст, които принадлежат на подзоната Malesia and Madhe – част от зоната на Албанските Алпи [Meço and Aliaj, 2000]. Варовиците са с платформен произход. В изследвания от нас район те се разкриват в непрекъсната последователност, чиято дебелина надвишава 2000 м.
Самият вход представлява вертикална пукнатина, силно ерозирала на повърхноста като скалните блокове почти са я запушили. Още в първите си метри тя влиза в системата на един от разломите. В близост до входа, през който се минава, има още два отвора, от които също може да се влезе в основния разлом. Входният отвес предстявлява вертикален кладенец, почти без следи от окарстяване, който буквално след няколко метра преминава директно в подземната конфигурация на разлома. На -120 м. дълбочина има малка наклонена площадка покрита с камъни, на която може да се стъпи. Оттам до -170 м. е и най-широката част на отвеса, като на места видимата част на разлома достига размери 5 х 20 м. в план на хоризонтална проекция. На -170 м. се достига до втора малка и силно наклонена скална площадка. Характерна е с това, че непосредствено след площадката има огромен заклещен скален блок, наречен „Трабантчето“, който разделя подземната кухина на две. От „Трабантчето“ до -310 м. разломът леко променя направлението си, започва да се стеснява и да приема наклонена форма спрямо вертикалната си ос. На -240 м. се достига до трета площадка, силно наклонена. Подът на площадката е изцяло покрит с камъни, а формата на отвеса наподобява пукнатина и е с размери 1 м. на 8 м. На -310 м. се стига до първото по-осезаемо стеснение, наречено „Вентилатора“. От там до -360 м. скалата променя текстурата си тънкопластова, с редуване на по-светли и по-тъмни пластове. Участъкът е наречен „Рошавото“. По стените се събират множество струйки вода, които постепенно се обединяват и пещерата става мокра. На -360 м. се достига до първото изкуствено уширено стесение и мястото за почивка преди качване към изхода. Може да се приеме, че това е края на входния отвес. Следва участък „ТТ“ трите тесняка (вертикални, преминават се без разкачане от въжето) и се достига до по-широк кладенец, на чието дъно се губи водата идваща от „Вентилатора“. Кладенецът се траверсира, след което се влиза в суха хоризонтална галерия дълга десетина метра. В началото на галерията, на -420 м., се намира стоящо малко езеро. По пода и част от стените има значително количество кал. Краят на галерията завършва с 35 метров отвес. Успоредно до него има друг отвес около 15 м. дъното, на който е покрито с камъни, а в горната част на отвеса се вижда начало на възходящ меандър. След пускане по 35 метровия отвес се стига до първия меандър в пещерата наречен „Надежда за всеки“. Началото на меандъра е разположено на -456 м. На 5 м. височина от пода има вертикална цепка, от която идва малка река с дебит около литър в секунда и продължава по дъното на меандъра. Дължината му е 80 м. Меандърът е относително тесен, като при пренасяне на багаж е добре пещерняците да си подават прониквачките на отделни участъци.
Следва 18 метров кладенец и още един меандър дълъг около 40 м. и изключително тесен. Преминава се, като се избират най-широките места и се преценява положението на тялото. Следва кладенец 15 м., в който се събират две реки. Едната е реката, идваща от меандър „Надежда за всеки“, а другата от съседен възходящ меандър. По средата на кладенеца има и още един меандър, който е сух и низодящ. Това е дъното достигнато през 2011 г. с дълбочина -490 м. Мястото е наречено „Колектора“. Продължава се по Сухия меандър, като се преминава основно по най-високата му част. На места меандъра е много широк и дълбочината му достига до 15 м. По стените се наблюдават начални стадии на развитие на вторични образувания. Дължината му е 100 м. В началото на меандъра има удобни места за посрояване на подземен лагер. Краят на меандъра завършва с малка заличка, образувана в основата на диаклазна пукнатина, която се явява и началото на следващия меандър. Като се излезе в заличката от лявата й страна излиза вода със сравнително малък дебит около половин литър на секунда, а на дъното има малко езеро. Продължава се по посока на водата в горната част на меандъра и се подбират най-удобните места за преминаване. По стените има много остри и режещи ръбове, които могат да са пагубни за пещеризона ако не се внимава. Този участък е дълъг 90 м. и завършва с 25 м. отвес. Дъното на отвеса е сравнително широко 7 м. на 3 м. и по средата му има малък праг с вертикална пукнатина, в която влиза водата от последния меандър. Характерно е и силно въздушно течение навътре в пукнатината. Това е и най-ниската точка (-546 м.) достигната през 2012 г.

*Върховете нямат имена и се водят част от масива на Радоина.

Ледената – RB 2, дълбочина: -207 м.
Картирали: Тодор Каракиев, Цветан Остромски, Антония Влайкова, Делчо Топалов и Иво Бусерски

Карта на Ледената

Описание:
Първата част на Ледената представлява изветрял блокаж, тесничък, но не особенно. Следва зона с лед и сняг. На -25 м. се стига до тясно наклонено ребро с приблизителна ширина 40 см. Преминава се без да се разкачаш от въжето. Следва по-широка част същинската Ледена (откъдето идва и името) – силно обледенени стени с красиви форми, и голямо количество сняг, като на места се гази в снега. На -55 м следва висящ снежен блокаж. Разположението му е точно над продължаващата в дълбочина пропаст. След още 60-тина метра със сняг и лед се преминава в обширен кладенец, като конфигурацията му е сходна с този на съседната пещера Ру. При високи температури на повърхността, от топящия се сняг, по стените на пещерата се стича вода. На дъното на кладенеца има стеснение, в което водата се губи. На около 2 метра от дъното, пещерата продължава с тесен хоризонтален меандър, развиващ се в посока север (10 гради). Докъдето стигнахме се чува ясно шум от падаща вода.

Прозореца – RB 3, дълбочина: -16 м.
GPS координати: N 42° 24′ 48,5″ E 19° 43′ 53,9″
надморска височина: 2187 м.
Дата: 04.09.2012
Картирали: Д. Топалов, А. Янев

Пещерата започва с характерен овален вход с размери 4,3 x 2 м. и азимут: 70 гради. Подвеждащо закрепване с ексцентрик № 9. На около 2 м. от него има скална издатина за основно закрепване с примка. Около 5 м. по-надолу има голям скален мост. От северната му страна има 5 метрово прагче с чакълесто дъно. На отсрещната стена на скална халка с примка се прави основно закрепване. Следващият отвес е в голяма зала и свършва в дълга и тясна цепка, която е невъзможна за преминаване.
От южната страна на скалния мост следва фуниевиден отвес. Над стеснението има скална издатина за примка. От там се влиза в горния край на голямата зала.

Необходим инвентар:
въже: 10 м.
карабинери: 4 бр.
ленти: 3 бр.
ексцентрици: 1 бр., N 9

RB 4, дълбочина: -14 м.
GPS координати: N 42° 24′ 48,4″ E 19° 43′ 54,3″
Дата: 04.09.2012
Картирали: Т. Каракиев, Я. Цветанов
Екипиране: временно с клинове. На входа У закрепване и отклонител на 0,5 м. Следва заличка, след това стеснение и зала със сняг около 1 м. От тази зала следва тесняк и друго разширение. В него 2 комина, а надолу тесен и непроходим меандър. Камък пада около 2 метра.

Необходим инвентар:
въже: 15 м.
карабинери: 3 бр.
клинове: 2 бр.
ринг: 1 бр., 2 м.

Страшната – RB 5, дълбочина: -28,5 м.
GPS координати: N 42° 24′ 48,3″ E 19° 45′ 54,5″
надморска височина: 2213 м.
Дата: 04.09.2012
Картирали: Д. Топалов, А. Янев

Първо закрепване подвеждащо на скална издатина. Основно на 1,5 м. на голям скален нос с лента около 2 м. и карабинер. Следващо закрепване на около 3,5 м. отново на скален нос, лента около 1 м., която изнася въжето в камбана до дъното на пещерата. Същото се състои от пряспа сняг с дълбочина от около 1,5 м. Има стеснение невъзможно за преминаване и следващ отес (по слух около 5 – 8 м.).

Необходим инвентар:
въже: 35 м.
карабинери: 2 бр.
примки: 3 бр.

RB 6, дълбочина: -21 м.
GPS координати: N 42° 24′ 49,9″ E 19° 43′ 53,8″
Дата: 04.09.2012
Картирали: Т. Каракиев, Я. Цветанов

Екипиране: основно и дублиращо на клин и скален издатък 0,5 м. по-ниско. Следва отклонител на скален издатък и междинно закрепване на т. 3. Надолу е непроходимо от сняг.

Необходим инвентар:
въже: 25 м.
карабинери: 4 бр.
ленти: 3 бр. дълги
клин: 1 бр.

RB 7, дълбочина: -24 м.
GPS координати: N 42° 24′ 51,9″ E 19° 43′ 54,2″
надморска височина: 2215 м.
Дата: 04.09.2012
Картирали: Д. Топалов, А. Янев

Овален вход. Подвеждащо закрепване на около 30 см. вляво от маркера. На около 1,5 м. се прави У закрепване с две ленти на скални халки от ляво и дясно. Отвеса спуска на камбана. Дъното предсатвлява блокаж с едри камъни като е разделено на две части от заклещен камък с размери 1,8 м на 1,1 м. От едната продължава непроходим меандър в посока RB 8.

Необходим инвентар:
въже: 18 м.
карабинери: 2 бр.
ленти: 3 бр.

RB 8, дълбочина: -21 м.
GPS координати: N 42° 24′ 51,7″ E 19° 43′ 54,3″
надморска височина: 2215 м.
Дата: 04.09.2012
Картирали: Т. Каракиев, Я. Цветанов

Основно закрепване и дублаж съответно на ексцентрик и скално ребро. Междинно на скален издатък на 11тия метър. На дъното има тясна цепка с дължина 3,20 м. запълнена с камъни.

Необходим инвентар:
въже: 27 м.
карабинери: 3 бр.
ленти: 2 бр. дълги
ексцентрик – 1 бр.

Изтръпналата – RB 9, дълбочина: -27 м.
GPS координати: N 42° 24′ 50,3″ E 19° 43′ 57,4″
надморска височина: 2215 м.
Дата: 04.09.2012
Картирали: Т. Каракиев, Я. Цветанов

До входа се стига след откатерване. Екипиране от най-ниската част на входа. Завършва с блокаж и сняг.

Лъжливата – RB 10, дълбочина: -14,5 м.
GPS координати: N 42° 24′ 46″ E 19° 43′ 55,5″
надморска височина: 2219 м.
Дата: 04.09.2012
Картирали: Д. Топалов, А. Янев

Пещерата представлява чист кладенец с дълбочина 14 м. и дъно покрито с едър чакъл. Подвеждащо закрепване на скален издатък. На 1,5 м. от него основно закрепване с лента. Следващо закрепване на 4 – 5 м. с лента на ясно изразен нос.

Необходим инвентар:
въже: 16 м.
карабинери: 3 бр.
ленти: 3 бр.

Загоре – RB 14, дълбочина: -20 м.
GPS координати: N 42° 24′ 36,7″ E 19° 43′ 23,8″
Дата: 07.09.2012
Картирали: Я. Йовева, Я. Цветанов

Достъп: 436 м. южно от базов лагер.
Екипиране: подвеждане и У закрепване на временни скални клинове, междинно закрепване на 1 м. по-ниско на скален блок с примка, междинно на ексентрик № 7 на 9 м. по-ниско. Завършва с непроходим тесняк задръстен с камъни.

Хвойната – RB 15, дълбочина: -32 м.

GPS координати: N 42° 24′ 30,4″ E 19° 43′ 20,0″
Дата: 07.09.2012
Картирали: Д. Фотев, Е. Енчев

Екипиране. Подвеждане на скален клин, У закрепване на примка и ексцентрик № 5. 16 м по-надолу междинно закрепване на ексцентрик № 3. 4 м. по-надолу още едно междинно закрепване на ексцентрик № 7. Завършва с блокаж, през който се вижда дупка. Като се хвърли камък пада около 15 м.

Необходим инвентар:
въже: 40 м.
карабинери: 3 бр.
ленти: 3 бр.

Очиларката – RB 16, дълбочина: -26 м.
GPS координати: N 42° 24′ 29,2″ E 19° 43′ 20,3″
Дата: 07.09.2012
Картирали: Я. Йовева, Я. Цветанов

Координатите са взети на маркера намиращ се между двата входа. Екипира се от най-ниската точка на долния вход. Подвеждане на камък, основно и дублиращо на овален клин и скален издатък на ръба на отвеса. Междинно на 8 м. по-надолу на скален клин. От него до дъното са около 5 м.

RB 17, дълбочина: -9,5 м.
GPS координати: N 42° 24′ 59,6″ E 19° 43′ 17,9″
Дата: 06.09.2012
Картирали: П. Димитров, К. Карпачева

Координатите са взети при отклонение от -10 м. Дъното представлява натрошен блокаж.

RB 18, дълбочина: -23 м.
GPS координати: N 42° 24′ 55,0″ E 19° 43′ 23,3″
Дата: 05.09.2012
Картирали: Ц. Остромски, В. Желязков

Описание: Пещерата се намира на около 300 м. северозападно от базов лагер, в очертана на повърхността скална пукнатина. Основно закрепване на примка на източната страна, дублиращо на ексцентрик на източната страна над отвора. Прехвърляне на 14 м. по-надолу.

Необходим инвентар:
въже: 25 м.
ексцентрик: 1 бр.
карабинери: 3 бр.
ленти: 2 бр.

О, Ваня – RB 19, дълбочина: -31 м.
GPS координати: N 42° 24′ 26,8″ E 19° 43′ 22,1″
Дата: 08.09.2012
Картирали: Ц. Остромски, А. Влайкова

Пещерата се развива в характерна цепнатина между блокажни блокове и склон. Завършва с непроходимо стеснение. На дъното има сняг.

Публикувано в За експедицията, Новини. Постоянна връзка.

Коментарите са забранени.