Пропастта е развита в дебелопластови до масивни варовици, които принадлежат на подзоната Malesia and Madhe – част от зоната на Албанските Алпи. Варовиците са с платформен произход. В изследвания от нас район те се разкриват в непрекъсната последователност, чиято дебелина надвишава 2000 м. Възрастта им е горнотриаско-юрско-кредна [Meço and Aliaj, 2000].
Входът на пропастта е разположен на надморска височина 2225 м. На 1354 м под това ниво, непосредствено в долината от изток, на надморска височина 860 м се намират карстовите извори на Teth. В проучения участък (до ниво -230 м от входа), пропастта се развива по група от спрегнати съвременни разломи с направление NNW-SSE. Групата е с обща ширина от около 100 м и до момента е проследена на разстояние от 1 км по земната повърхност. По всеки един от разломите има множество входове на пропасти, които предстоят да бъдат изследвани. Предварителният им оглед показва, че част от тях са с целогодишни снежни тапи, а други са изцяло или частично затворени от каменни блокажи.
Проученият участък от пропастта предстявлява вертикален кладенец, който следва подземната конфигурация на един от разломите. В него липсват междинни прагове и каменни блокажи. Ширината на кладенеца варира от няколко метра до 15 м. Дължината му в хоризонтална проекция засега остава неизвестна. Дъното на кладенеца не е достигнато и липсват индикации за достигането му в близките десетки метри. В някои участъци по вертикалната му ос се разкриват връзки към съседни кладенци със сходни конфигурации и ориентировки. След първите десетки метри в дълбочина ясно се наблюдават проявите на подземно окарстяване, на места с обилно отлагане на вторични карстови образувания.
Изброените дотук факти ни карат да предполагаме, че сме попаднали на вход към подземна дренажна система с денивелация от 1350 м или повече (ако бъдат открити по-високо разположени входове), която отвежда повърхностните води в карстовите извори на Teth. В горните си части тя би следвало да е развита под формата на няколкостотинметрови кладенци, които унаследяват подземната морфология на разломите. Възможно е в дълбочина системата да се развива каскадно, с преобладаващи хоризонтални участъци в най-ниските нива.
Литература:
Meço S., S. Aliaj, 2000, Geology of Albania., Gebr. Borntraeger, Berlin.
София, 12.04.2011 г.
Камен БоневThe abyss has developed in thick-layered-to-massive limestones, part of the Malesia and Madhe sub-zone in the Albanian Alps zone. The limestones have platform origin. In the explored area they occur in an uninterrupted sequence, whose thickness exceeds 2000m. The age of the sequence is Upper Triassic, Jurassic to Cretaceous [Meço and Aliaj, 2000].
The entrance to the abyss is situated at 2225m altitude. At 1354m below this level, immediately east of the valley, at 860m altitude are located the karst springs of Theth. In the explored part (down to -230m from the entrance), the abyss extends into a group of young faults with NNW-SSE orientation joined together at some places. This fault group is about 100m wide and the length that has been observed so far on the ground surface is 1km. Each fault has multiple entrances to pits that are yet to be studied. The preliminary observations indicate that some of them have permanent snow caps, while others are wholly or partially closed by stone blockages.
The explored section of the abyss is a vertical pit following the underground configuration of one of the faults. It does not have intermediate thresholds and stone blockages. The width of the pit ranges from a few meters to 15m. The length of the pit in its horizontal projection is still unknown. The bottom of the pit has not been reached and there are no signs of reaching it within the following tens of meters. In some sections along its vertical axis, links to neighboring pits with similar configurations and orientation are visible. After the first tens of meters in depth, there are many occurencies of underground karst fabrics, in some places featuring abundant deposition of secondary carbonate formations.
Based on the above-mentioned facts, we assume that we have come to the entrance of an underground drainage system with a possible depth of 1350m or more (if entrances at higher altitudes are found), which conducts the surface water to the karst springs of Theth. In its upper parts we expect it to be developed in the form of pits hundreds of meters deep, which inherit the underground morphology of the faults. It is possible that in its further depth the system continues in a cascade-like manner, with a prevalence of horizontal sections at its lowest levels.
References:
Meço S., S. Aliaj, 2000, Geology of Albania., Gebr. Borntraeger, Berlin.
Sofia, 12 April 2011
Kamen Bonev
