31 август
– По първоначален план трябва да тръгнем в 20.00 ч, после планът се развива за 22.00, впоследствие изостава за 23.30 и накрая всъщност тръгваме в 02.00 през нощта на следващия ден- класика в жанра; в колата сме аз, Цецик, Деката и Тошко
1 септември
– през нощта минаваме България и почти цяла Македония, следваме пътя през Дебър и на сутринта ядем бюреци в този център на културата и баницата
– към 9.00 часа вече влизаме в Албания; някъде след борел колата започва да трака; хидравличната помпа се е прецакала, решаваме че ще караме без хидравлика, но след няколко километра пада и ремъка- едвам го докарваме да кафенето, където спираме всяка година; за днес се оказва, че сме дотук
– пием бира, щураме се пред отворения капак, опитваме се с налични инструменти да махнем помпата, взимаме от кафенето каквото имат, но ни липсва точния ключ
– решаваме да не викаме пътна помощ, а да чакаме следващите коли които тръгват тази вечер от България
– провеждаме хиляда разговора с ЖивкоГенчев и Сашо Янев, заръчваме им какви инструменти да носят, има идея даже да купят нова хидравлична помпа, но се оказва че нашата няма сериен номер и не се знае точно каква трябва дa се купи
– хапваме, кибичим, спим
– вечерта се курдисваме малко над пътя и точно срещу кафенето така че да си виждаме колата; удавяме мъката в салата и ракия- по това време трябваше вече да сме в Бога
2 септември
– сутринта пристигат две коли- бат Весо с Хриси и Сашо Янев с Гняздото и Джо
– успяваме да махнем помпата и решаваме да се теглим до следващия град където да търсим нова
– движим се в колона: Сашо тегли Деката, а бат Весо на аварийки затваря колоната
– в Милот няма сервиз, продължаваме в посока Шкодра
– близо до Леже спираме, едната кола продължава към града да търси помпа, с Тошко отиваме да пазаруваме бюреци за всички и чакаме
– и тук се оказва че няма помпа- продължаваме да се теглим към Шкодра като проверяваме всеки срещнат сервиз
– в Шкодра разпределяме задачки: Янев, Деката, Цецик и Гняздото обикалят с двете коли в търсене на помпа или поне ремък; останалите обменяме пари и ходим на пазар- купуваме зеленчуци, плодове и други заръчани отгоре неща
– следобeд двете коли се връщат победоносно – оправили са колата на Цецик
– пътьом спираме в Коплик за бира и присъстваме на запалването на местния магазин; докато гасим почти излиза така все едно ние сме го запалили
– привечер сме вече в Бога, навсякъде наоколо са пожарища, като бойно поле е, никой не гаси, цялата долина е в пушеци, едвам се диша
– уговаряме камионче срещу 40 евро за 9 часа на следващия ден
– оставяме колите в двора на Брака, тук ще спим, спретваме салатка, последен ден с бира
3 септември
– камиончето идва по- рано от уговореното, товарим се заедно с багажа отзад в каросерията, пътуването е истинско изпитание за бъбреците, и ако сме имали камъни там, то със сигурност са се разбили
– към 10.00 часа вече сме на Чафа Торес, но получаваме смс че никой няма да слиза днес за да ни помага с част от багажа
– хапваме каквото имаме, опитваме динята която Цецик е взел от Коплик- оказва се кьопава и я разиграваме на дузпи
– товарим целия багаж и бавно и славно почваме да пъплим нагоре; на кошарата оставяме бутилка газ, а един от овчарите се качва с нас да донесе в лагера кисело мляко
– за около 2 часа се качваме първите- почти всички са в лагера горе; вместо с хляб и сол ни посрещат с камера
– разтоварваме се, подравняваме площадки, опъваме си палатките
– Папи и Павката са влезли днес за първи път в Ру да екипират докъдето могат
– С Тошко, Деката и Янев слизаме за още един курс до кошарите
– Долу ни черпят прясно мляко, взимаме колкото можем да носим и привечер сме обратно в лагера
– През това време Сашо, Фотев и тони опъват кабел от лагера до входа на дупката където вече има опъната палатка за бедствени случаи
– Тази вечер се събираме всички- започва истинската част от експедицията, отпразнуваме го със салата и ракия
– Папи и Павката излизат около полунощ- екипирали са до началото на меандъра „Надежда за всеки”- т.е. до -460 м
– Павката и Цецик имат рождени дни, празнуваме ги с торта преди съвсем да са изтекли, заформяме нощно джамбуре
4 септември
– Две групи влизат в Ру с различни задачи: Игор и Ели трябва да свалят подземката (3 торби) до началото на меандъра „Надежда за всеки”; Яна и Фотев са след тях и трябва да опънат телефонния кабел докъдето могат- ако успеят и те до меандъра – първите успяват да свалят багажа до тройния тесняк, а вторите опъват кабела до забоя
– Гняздото, Цецик и Веско слизат до кошарите да донесат останалия долу багаж- с този курс целия багаж е изнесен в базовия лагер
– Тошко, Янев, Деката и аз сме група картиране в района на Ру: разделяме се на К1 (Янев и Деката) и К2 (аз и Тошко) ; за целия ден влизаме и картираме 8 дупки от миналата година, това са дупките които са маркирани с номера и триъгълници, сваляме GPS координати и правим техническо описание на всяка; К1 картират RB 3 (-16), RB 5 (-28.5), RB 7 (- 24) и RB 10 (-14.5), а К2 картираме RB 4 (-14), RB 6 (-21), RB 8 (-21) и RB 9 (-27)
– Вечерта всички сме в лагера, мъдрят се плановете за следващите дни
5 септември
– В 08.00 тръгваме с Енчо към Ру, влизаме в 10.00; прекарваме кабела от забоя до мястото за лагер, което избираме в края на „Надежда за всеки”, прекарваме и въжета и лагера до там, в един момент се оказваме с 8 торби, опъваме лагера, екипираме следващия отвес, минаваме „Тесния меандър”, Енчо пуска и следващия отвес, който е оставен екипиран от миналата година и продължава по „Сухия меандър”, стига до прагче над езерце което е опасно без въже и се връща, през това време правя няколко курса с торби през „Тесния меандър”, на връщане почиваме в лагера, удължаваме си контролното време, телефона работи, излизаме, вън сме в 02.00 часа, а в лагера час по- късно, прекарали сме в дупката 16 часа, Папи ни чака отвън с огън
– В Ледената влизат Деката, Тошко и Гняздото, екипират и картират, стигат до -150, свършва им въжето, дупката продължава!
– Цецик и Веско пускат и картират една новооткрита дупка до езерото RB 18 (-23), Сашо и Тони им помагат
– Яна и Хриси се разхождат и оглеждат за дупки източно от Ру
– Папи и Джо отиват на обход, намират две нови дупки и една стара, взимат им координатите
– Ели и Павката си тръгват днес за Бг-то
6 септември
– Веско и Сашо трябва да са първа атакуваща група в Ру, но времето се сговнясва; по обяд започва да гърми и леко превалява; те чакат в горния лагер и накрая се връщат в базовия
– До следобяд всички седим в лагера в очакване на времето, готвим, играем карти и зарове, чертаем карти, четем книжки
– Времето се оправя привечер и Фотев и Папи отиват до няколко пършивки в района на лагера като пускат и картират едната RB 17 (-9.5)
– В 19.30 в Ру влизат Тошко и Янев със задача да проверят за продължение и да картират докъдето могат
7 септември
– Хриси и Игор слизат до Бога за да вземат хляб който сме поръчали предварително, връщат се чак по тъмно като носят и бира
– Деката, Гняздото, Цецик и Тони влизат в Ледената, свалят още около 70м. денивелация, но стигат до място за гърмене, картират новите части (общо излиза около -220), излизат и се прибират в лагера вечерта
– Фотев, Енчо, Яна и аз отиваме на обход; разделяме се на двойки: аз и Янчето картираме и пускаме Загоре RB 14 (-20) и Очиларката RB 16 (-26), първата е от миналата година, а втората е двувходова и намерена от Папи предишния ден; Фотев и Енчо картират Хвойната RB 15 (-32), също открита от Папи предния ден; прибираме се по тъмно
– Янев и Тошко са стигнали предишния ден донякъде в Дългия меандър, но не са уцелили нивото, пуснали са едно прагче, но после са се върнали и са се прибрали в подземката, спали са, картирали са меандрите „Надежда за всеки” и „Тесния”, както и свързващия ги отвес, излизат в 19.40 часа
– В 10.00 часа в Ру влизат Сашко и Весо, разминават се с Янев и Тошко, продължават през Дългия меандър, стигат до езерцето, подминават го и след доста лутане и гърч в търсене на нивото стигат до отвес, тъй като са си оставили джаджите доста по- назад се връщат в подземката без да пускат отвеса
– Вечерта в лагера Фотко има рожден ден- по традиция празнуваме с торта
8 септември
– Веско и Сашо излизат от Ру в 10.45 ч
– Янев и Джо си тръгват за Бг-то, а с тях слизат и Енч и Нев- отиват до Коплик да оправят колата на Енчо
– Отивеам да сложа маркери на дупките RB17 и RB 18
– Папи и Гняздото влизат в Ру с цел продължаване, подминават лагера и продължават надолу, намират най- удачния път през Дългия меандър, стигат новия отвес, пускат го (около 18 метра е) и стигат непреодолимо стеснение, което трябва да се гърми, връщат се в подземката в 23.30ч
– Фотев и Игор влизат в Ру с цел разширяване на Тройния тесняк, Люспата и пандюла – от 10 заряда гръмват 6, успяват да разширят само люспата и пандюла, излизат сутринта на следващия ден, в базовия лагер са в 05.20ч
– Следобяд аз, Весо, Хриси, Тони и Цецик отиваме на обход към дупки открити миналата година, намираме две, едната е само карен жлеб, пропускаме я, с Цецик се пускаме в другата да картираме, Тони записва отгоре, а Весо и Хриси се прибират; кръщаваме дупката „О, Ваня” RB 19 (-31м), дупката продължава още малко надолу, но трябва да се гърми или да се набие парапет на по-високо ниво
9 септември
– Папи и Гняздото тръгват да излизат от подземката в 9.10ч, в 13.00 Папи е горе, засичаме се точно когато излиза, Гняздото излиза час по-късно, и двамата са в базовия лагер в 16.05ч
– Енч и Нев са оправили колата, напазарували са, а Весо и Сашо слизат до чафа Торес да ги посрещнат и да им помогнат с багажа, всички се прибират в базовия лагер към 18.30 ч, като със себе си завличат и гост – немеца Доминик, който откриват в Бога и подюркват заедно с тях
– В 14.30 влизаме с Деката в Ру, в 17.20 сме в лагера, хапваме и пием чай; продължаваме надолу с машина, 17 заряда, батерия, фолио, чай, примус в 18.30; минаваме Тесния и Дългия меандър, пускаме отвеса на Папи, стигаме до забоя- оказва се минна проходка
– Машината от самото начало не ще да тръгне, отнема ни час докато я оправим, влажна е, буксата е прецакана, въобще не дава контакт; най- накрая започваме да гърмим, от 17 взрива 14 гръмват, два са фира и един остава неизползван защото машината тотално дава фира, в 02.00 тръгваме от дъното, Дългия меандър нагоре се оказва по- труден от очакваното, връщаме се в подземката в 03.30, на сводката уговаряме чуване отново в 09.00 сутринта
10 септември
– Оспиваме се за сутрешната сводка и когато се обаждаме горе две групи вече са тръгнали към дупката
– Папи и Фотев влизат в Ру да огледат паралелния кладенец под площадка Чироз на -160, отклоняват се с пандил и пускат още около 60 метра, Папи е убеден, че отвеса се свързва с нормалния път на парапета, но не пуска надолу заради опасност от падащи камъни, поне снимат с go pro-то, оставят екипирано за да се картира, прибират се в базовия лагер в 18.00 ч
– Игор и Енчо влизат в Ру в 13.15, разминават се с нас на езерцето под пандила, ние продължаваме нагоре и сме вън в 19.20, където засичаме групата Тони, Яна и Тошко които са разекипирали Ледената- нашите две групи се прибират в лагера до 22.00 часа
– Веско и Хриси са заредили лагера пред дупката с храна
– Игор и Енчо хапват в подземката и отиват на забоя да гърмят- разгърмяват около метър, минната проходка продължава, не изглежда обещаващо, има още много; връщат се да спят в подземката в 03.00ч, просрочили са контролното си време с час
11 септември
– Времето още от сутринта е калпаво и въпреки че има две нагласени групи за Ру, никой не влиза
– Още преди обяд започва да прикапва, по-късно завалява по-силно, по някое време пригърмява
– Всички сме в лагера, почиваме, играем карти, четем и готвим
– Игор и Енчо отиват да картират, оставят контролно време в 19.00 ч
– Хриси, Доминик и Нев тръгват към Радоина, но дъждът ги засича, скриват се в една ниша и изчакват прозорец през който успяват да се върнат в лагера
– Веско, Сашо и Гняздото отиват привечер да разширяват новото място за склад, гърмят няколко пъти, връщат се по тъмно
– Енчо и Игор пресрочват контролното си време – подготвят се групи за влизане, обмислят се всякакви варианти ако е прекъснат кабела или въжета; в 21.35 Цецик, Тошко и Тони тръгват към Ру съобразно изготвения още сутринта план
– Енчо и Игор се обаждат от подземката в 23.10 – досега са успели да картират всички нови части, ще починат малко и започват да събират вътрешния лагер
– Успяваме да се чуем по радиостанциите с Тони и група и ги успокояваме че всичко е наред, те все още не са влезли, разбираме се с тях да слезнат до подземката и заедно с Енчо и Игор да започнат да излизат с всички торби като разекипират до тройния тесняк; в момента в който Тони тръгнат от лагера трябва да се обадят за да тръгне първа група (аз и Гняздото) от базовия лагер, да се разминем с групите вътре и да започнем разекипиране от тесняка нагоре
– Притиснати сме от лошото време и лошата прогноза за следващите дни и затова бързаме, ще оставим картирането на паралелния отвес пуснат от Папи и Фотко за следващата година като оставим планките и лентите
– 23.25- влизат Цецик, Тони и Тошко
12 септември
– В 02.55 Енчо се обажда, че са събрали подземката и двете групи се изнасят нагоре; Деката ни събужда с Гняздото и тръгваме към Ру в 04.00; в 06.00 влизаме, пътьом разекипираме паралелния отвес и оставяме въжето накатано на закрепването
– Разминаваме се с Енчо и Игор на „Цепка за двама”, с Тошко над парапета, с Тони на вентилатора, с Цецик по- надолу, слизам до тройния тесняк и тръгвам да разекипирам нагоре, с Гняздото събираме по една тежка торба, разекипираве до около -180 и излизаме веднага след Цецик около 12.00 часа
– Енчо и Игор са излязли между 9 и 10 часа, Игор слиза в базовия лагер
– В 8.45 Сашо, Фотко, Папи и Деката тръгват към Ру, първите двама трябва да разекипират от -180 нагоре, а вторите да подредят и зазимят багажа в горния склад
– В 12.00 в Ру влизат Фотко и Сашо, в 14.10 вече са вън, дупката е изцяло разекипирана
– С Тошко и Цецик слизаме в базовия лагер, Нев, Сашо, Папи, Фотев, Деката и Гняздото сортират и описват инвентара който се оставя в горния склад, зазимяват го и по пътя към лагера събират външния кабел
– Сутринта Доминик, Веско и Хриси отиват до кошарите да свалят багаж и да качат голяма бутилка газ; по- късно отиват и за вода
– Вечерта всички сме в базовия лагер за първи път от доста време, сортираме багаж и правим клада за хартиените отпадъци
13 септември
– Днес Игоря има рожден ден и по този повод ще ни върви „по вода”
– Цяла сутрин събираме багаж и сортираме кое остава и кое ще взимаме със себе си
– Правят се совалки между лагера и новия долен склад, описва се какво се оставя вътре (храна, инвентар, бензин, бидони, посуда, найлон, карбид)
– До обяд зимника е приключен, събираме тентите, личния багаж и щабните палатки
– Времето до този момент ни е пожалило, но вече започва да припръсква
– Натоварваме се като мулета и тръгваме надолу; за днес лагера ще ни е до кошарите
– Опъваме палатките точно на хармана, с Енч и Тошко правим по още един курс
– Вечерта всички сме на кошарите, вече вали подобаващо, все пак имаме огън, празнуваме рождения ден подобаващо макар и без торта; сбрали сме се под една тента която пуска, но поне не ходим за вода
– Издебваме кратък прозорец за да се спасим по палатките, цяла нощ вали яко
14 септември
– Сутринта Тошко с досадната си бодрост се опитва да ни вдигне в 05.00, не успява съвсем, но все пак до към шест сме будни, следва закуска и ново разпределение на багажа
– Когато тръгваме надолу отново вали, правим по два курса до завоя, където идва Енчо с фиата и един мерцедес който е пазарил за 10 евро, успяваме да съберем багажа в двете коли, а ние с ръце в джобовете слизаме пеша до кръчмата в Бога
– Отдаваме са на бира и фернет, прибираме си колите от двора, подреждаме си багажа, товарим Доминик пре бат Весо
– Следобяд сме в Шкодра, хапваме, пием по бира, Енчо пазарува пътьом през Коплик и се опитва да намери нашите приятели овчарите, но не успява, Игор се обажда на Гизим
– Привечер сме на Велипоя, оказва се че бурята и приливът са отнесли пътя на плажа и не можем да стигнем до „нашето място”
– Обикаляме по друг път, проверяваме отбивки и накрая се курдисваме на паркинга на една кръчма на 50м от морето; питаме можем ли да се опънем на самия паркинг за една вечер, позволяват ни
– От кумова срама пием по бира с картофки в кръчмата, направо ни свалят главите
– Правим си прясна салата за първи път от доста време, нарязваме мезенца и се отдаваме на „българска вечер”- джамбуре, песни, ракия, лаф, истинско завършване на експедицията
– Някъде по малките часове, след като всички сме си легнали заплющява порой- следва бедствие, почти никой не е опънал палатка, а който е опънал тя подгизва за минути, наводнени чували и мокри кокошки се мотаят навсякъде, народа се евакуира по коли и навеси, всичко е вир вода
15 септември
– Ставаме рано, ако може да се каже, че въобще сме спали
– До обяд се отдаваме на сушене и плаж; бат Весо, Сашко и Гняздото се отдават на ракиопиене и до обяд са дармадан, по някое време стигаме и до близкия магазин
– Днес групата се разделя: Папи, Сашо, Фотев, Нев, бат Весо и Хриси ще останат още една или две вечери на Велипоя; Янчето, Игоря, Тина, Гняздото, Енч и Тони се връщат до Шкодра за покупки, след което имаме среща вечерта на Охридското езеро
– Цецик, Тошко, Деката, аз и Доминик отлепяме в 16.00 часа с идеята да зяпаме Дуръс, пътьом разбираме, че срещата за вечерта пропада тъй като Янчето е счупила колата в Шкодра
– Оставяме Доминик на 10 км преди Тирана, разбираме се да дойде на гости в Софето след няколко дни, отиваме до Дуръс, мотаме се по центъра, гледаме амфитеатъра и венецианската кула, хапваме студени бюреци в морската градина, мирише на соц, пазаруваме, все пак са светлини и цивилизация
– Отново завалява и дълго търсим място за спане, подминаваме Елбасан по някакъв път по който не сме минавали и спираме някъде в средата на нищото до един осветен строеж, по който явно се работи, но няма никой; камионите минават на няколко метра от нас, но не ни пука, все пак сме на сушинка; трупясваме се и почти веднага заспиваме
16 септември
– Изнасяме се сравнително рано и малко преди обяд спираме да пазаруваме в последното градче преди границата с Македония; изхарчваме всички леки които са ни останали и влизаме в Макето
– Оставаме над час в Струга с идеята да изчакаме колите на Янчето и Енчо, но се оказва че се разминаваме докато сме били в града, мотаем се малко по центъра, раздуваме на езерото
– Отиваме до Охрид, този път му отпускаме повече временце, отдаваме се на кебапи в центъра, отиваме до крепоста, зяпаме пътьом няколко църквички, на връщане ни завалява и се спасяваме в колата
– Почти по целия път към Скопие вали на пресекулки, подминаваме Куманово и Крива Паланка, привечер минаваме границата, а след това и кюстендил; малко преди Радомир минаваме през някакъв гьол и колата изгасва
– Мотаем се над час в чудене какво и има, изразяват се всякакви версии, спира таксиджия да помогне, но и той не открива повредета, ебати късмета – да спим на 40 км преди София, накрая Цецик по скоро от нямане на какво да прави проверява бушоните и сменя един нищо че би трябвало да работи, запалваме и потегляме, някъде около полунощ сме в Софето
БЕЛЕЖКИ:
* всички споменати часове са дадени в албанско време
