След края на поредната експедиция в пещерата Мая Арапит, няколко души от ПКСУ София се събрахме и обсъдихме да отидем за три дни до Албания. Идеята бе да се качим в района около втория по височина връх в Албанските Алпи – Радоима и да потърсим пещери на голяма надморска височина. В този район не са провеждани експедиции, поради фактите че до там преходите са трудни и тежки и в рамките на други експедиции никога не е оставало време и ресурс да се отиде до там.
Не ни трябваше много време да решим датата на тръгване и състава на малката експедиция, която искахме да направим. И така на 22.09.2010 г. в състав Мечков-ръководител, Енчо, Тони, Жоро и Руми вече се намирахме в Албания. Нямахме никаква информация за път или пътека, по която да можем да достигнем по-лесно до върха, и затова решихме да се качим до най-високата точка на прохода м/у селата Бога и Тет (премката Торес). На следващия ден тръгнахме към Радоима и по обяд вече се намирахме в една огромна долина образувана между Радоима и съседните по-ниски върхове. Ентусиазирани от гледката, която се откри пред нас, набързо опънахме имровизиран лагер и тръгнахме да проверяваме новите пещери, които бяха навсякъде. Огромни цепки и въртопи повече или по-малко пълни с блокажни камъни и ледени и снежни тапи. Почти никъде не се виждаше трева и мъхове, а само бял варовик 🙂 Легерът ни бе на 2080 м. надмирска височина. Разделихме се на две групи: едната започна да проверява пещерите около лагера, а другата тръгна към двата най-близки върха за да потърси входове на още по-високо. И късмета ни се усмихна. Достигнахме до огромна терасовидна площадка, която се намира на около 100 м. денивилация под съседен на Радоима връх. Терасата е с площ около 1000 кв. м. и се виждаха поне 20 цепки (пещери). Започна проверка с хвърляне на камъни в цепките, за да набележим най-перспективните за работа на следващия ден. И така стигнахме до цепка, в която като хвърлиш камък и шума от падането просто се заглушаваше с времето на падане. На последния ден влязохме в пещерата и екипирахме 130 м. въжета, като се спускахме само надолу без да виждаме нито дъно нито площадки където да стъпим. Достигнали до около 100 м. денивилация направихме проверка пак с хвърляне на камъни, които продължаваха да падат без да достигат дъното на отвеса. Разбрахме, че в тази пещера е перспективна и има много работа за вършене. Решихме, че е по-добре да се приберем и да насрочим нова експедиция с повече инвентар и хора. Маркирахме входа, взехме GPS координати, и се оказа, че входа на пещерата е на 2225 м. надморска височина.
След като се прибрахме, седмица по късно се събрахме и насрочихме дата за нова експедиция. Обсъдихме състава и плана за провеждането ѝ. И така на 04.11.2010 г. в състав Мечков – ръководител, Чироза – геолог, Папи, Стайчев, Енчо, Ду, Киро, Цецо, Жорката, Сашо Янев потеглихме към пещерата Ру. По време на тази четиридневна експедициция успяхме да екипираме 330 м. въжета и да достигнем до дълбочина 236 м. От тази дълбочина пещерата продължава по същия начин, както я оставихме след първата експедиция – без да видим дъно, без да се чува къде пада камък като го хвърлиш надолу и без да се откачаш от въжето. Направихме карта на пещерата и същевременно се направиха геоложки проучвания на района. Взеха се GPS координати на 20 пещери, които смятаме за перспективни, набелязахме по-добро и удобно място за базов лагер и потърсихме по-лесен достъп до базовия лагер.After the end of our last expedition in Maya Arapit cave, we were several people from PSKU Sofia who gathered and came up with the plan to go to Albania for three days. The idea was to climb up to the region where the second highest peak of the Albanian Alps is – peak Radoima and to look for caves at high altitude. No expeditions have been held in the region due to the fact that the mountain passaging is tough and till now it has been out of the possibility of other expeditions to reach the peak for lack of time or money.
It didn’t take us long to pick a date of departure and to choose the exact team of the small expedition we wanted to make. So, on 22th September 2011, the team consisting of Mechkov-team leader, Encho, Tonny, Joro and Rumi, was already in Albania. We had no information on a trail or a path we can take to reach the peak easier, so we decided to climb the highest point of the passage through the Boga and Tet villages. We headed yo Radoima the next day and till noon we found ourselves in the middle of a huge valley formed between Radoima and the neighbouring lower peaks. Getting enthusiastic by the view which unfolded before us we set an improvised camp in no time and went exploring the new caves which all around. There were immense crevices and backsets more or less full with blockade stones, ice and snow caps. Grass or moss could hardly be seen anywhere – only limestone was visible 🙂 Our camp was on a height of 2080m above sea level. We divided ourselves into two groups: the first started checking the caves around the camp and the other headed to the two closest peaks to look for possible higher entrances. And we were lucky! We reached a huge terraced landing which is situated on some 100m displacement beneath a peak neighbouring Peak Radoima. The surface of the terrace is approximately 1000 sq.m. and there were at least 20 crevices (caves) visible from there. Therefore, we started throwing stones in the crevices to decide on the most perspective of them to explore the next day. That is how we came upon a crevice in which the noise of the stone thrown was just muffled by the time of falling. The last day we entered the cave being equipped with 130m of ropes and we started descending without even seeing a bottom or any platforms to step on. Having reached a displacement of around 100m we did another check throwing stones which were still falling without reaching the bottom of the vertical level. We were already certain that this cave was rather perspective and it needs further serious attention from our side. We decided that it is wiser to return home and to set another expedition with more people and equipment. We marked the entrance, took the GPS coordinates and it turned out that the cave is situated on 2225m above sea level.
A week after we went back we gathered again and fixed another date for a new expedition. We discussed the plan and the eventual team. Thus, on 4 November 2010, a team consisting of Mechkov – team leader, Chiroza – geologist, Pappy, Staychev, Enchov, Du, Kiro, Ceco, Zhoro and Sasho Yanev headed to Ru. During this four-day expedition we managed to equip 330m ropes and reached a depth of 236m. The void down this depth continues the same way we left it on the previous expedition – with no visible bottom, nowhere to unfasten you rope and still muffling the noise of the falling stone. We made a map of the cave and a geological exploration of the region at the same time. The GPS coordinates of 20 caves were taken which we considered perspective, we mapped out a more appropriate place for a base camp and we searched for an easier access to it.
