След края на поредната експедиция в пещерата Мая Арапит, няколко души от ПКСУ София се събрахме и обсъдихме да отидем за три дни до Албания. Идеята бе да се качим в района около втория по височина връх в Албанските Алпи – Радоима и да потърсим пещери на голяма надморска височина. В този район не са провеждани експедиции, поради фактите че до там преходите са трудни и тежки и в рамките на други експедиции никога не е оставало време и ресурс да се отиде до там.
Не ни трябваше много време да решим датата на тръгване и състава на малката експедиция, която искахме да направим. И така на 22.09.2010 г. в състав Мечков-ръководител, Енчо, Тони, Жоро и Руми вече се намирахме в Албания. Нямахме никаква информация за път или пътека, по която да можем да достигнем по-лесно до върха, и затова решихме да се качим до най-високата точка на прохода м/у селата Бога и Тет (премката Торес). На следващия ден тръгнахме към Радоима и по обяд вече се намирахме в една огромна долина образувана между Радоима и съседните по-ниски върхове. Ентусиазирани от гледката, която се откри пред нас, набързо опънахме имровизиран лагер и тръгнахме да проверяваме новите пещери, които бяха навсякъде. Огромни цепки и въртопи повече или по-малко пълни с блокажни камъни и ледени и снежни тапи. Почти никъде не се виждаше трева и мъхове, а само бял варовик 🙂 Легерът ни бе на 2080 м. надмирска височина. Разделихме се на две групи: едната започна да проверява пещерите около лагера, а другата тръгна към двата най-близки върха за да потърси входове на още по-високо. И късмета ни се усмихна. Достигнахме до огромна терасовидна площадка, която се намира на около 100 м. денивилация под съседен на Радоима връх. Терасата е с площ около 1000 кв. м. и се виждаха поне 20 цепки (пещери). Започна проверка с хвърляне на камъни в цепките, за да набележим най-перспективните за работа на следващия ден. И така стигнахме до цепка, в която като хвърлиш камък и шума от падането просто се заглушаваше с времето на падане. На последния ден влязохме в пещерата и екипирахме 130 м. въжета, като се спускахме само надолу без да виждаме нито дъно нито площадки където да стъпим. Достигнали до около 100 м. денивилация направихме проверка пак с хвърляне на камъни, които продължаваха да падат без да достигат дъното на отвеса. Разбрахме, че в тази пещера е перспективна и има много работа за вършене. Решихме, че е по-добре да се приберем и да насрочим нова експедиция с повече инвентар и хора. Маркирахме входа, взехме GPS координати, и се оказа, че входа на пещерата е на 2225 м. надморска височина.
След като се прибрахме, седмица по късно се събрахме и насрочихме дата за нова експедиция. Обсъдихме състава и плана за провеждането ѝ. И така на 04.11.2010 г. в състав Мечков – ръководител, Чироза – геолог, Папи, Стайчев, Енчо, Ду, Киро, Цецо, Жорката, Сашо Янев потеглихме към пещерата Ру. По време на тази четиридневна експедициция успяхме да екипираме 330 м. въжета и да достигнем до дълбочина 236 м. От тази дълбочина пещерата продължава по същия начин, както я оставихме след първата експедиция – без да видим дъно, без да се чува къде пада камък като го хвърлиш надолу и без да се откачаш от въжето. Направихме карта на пещерата и същевременно се направиха геоложки проучвания на района. Взеха се GPS координати на 20 пещери, които смятаме за перспективни, набелязахме по-добро и удобно място за базов лагер и потърсихме по-лесен достъп до базовия лагер.