25 август (събота)
По план трябваше да тръгнем рано сутринта. Разбира се след последните довършителни работи успяваме да потеглим към 14:00 часа. Пътят минава неусетно и много приятно. Няма висене по граници, а само две седмици преди това беше стълпотворение, опашки и чакане. Покрай Елбасан се натъкваме на огромен пожар. За наше учудване никой не го гаси, а просто само наблюдават докъде ще се разпростре. Късно през нощта спираме на отбивка и отмаряме няколко часа в колите.
26 август (неделя)
Разбуждаме се рано и on the road again. Кратка спирка за закуска и кафенце и поемаме към с. Бога. Стигаме по обед, закъснели с няколко часа за срещата с Брака, собственика на кръчмичката, в която обикновено пием биричка. От идването ни преди две седмици имаме уговорка в 8 сутринта да сме в селото, от където да натоварим и извозим всичкия експедиционен багаж с камион към премката Чафа Торес и първия ни преден базов лагер. Брака е на сватба, както по-късно забелязахме явно сега е силния сезон за сватби… Уговаряме се транспортирането да се случи на следващия ден. Тогава очакваме и другата част от първата група да пристигне. Поемаме към Коплик да донапазаруваме зеленчуци и друга малотрайна храна за експедицията. Намираме интернет кафе. Последни проверки на пощи и съвсем случайно се запознаваме с албанец, работещ в Англия като охрана на някакъв университет. Показва ни страхотно местенце покрай Шкодренското езеро. Чуваме се с другите и късно през нощта пристигат при нас. Докато ги чакаме някои се къпят в езерото, други снимат, пийваме наливно никшичко и хапваме вкусна рибка в близката кръчма. Въобще предекседиционен релакс.
27 август (понеделник)
Ставаме рано и се организираме да потеглим към Бога. Фалш старт. Проблем с нашия фиат, нещо се разтропва. След известно ровичкане под капака, чесане на тикви, анализи и коментари се оказва, че проблемът е от ролката на ангренажния ремък. Следват телефонни разговори с Живко, дистанционни съвети как да се ремонтира. След разглобяването се оказва, че самата ролка се е счупила и не става. Голям проблем. Не можем да продължим. Налага се да зарежем колата на паркинга пред заведението. След известно количество преговори и първначална сума от 50 евро успяваме да се разберем колата да си стои там без да плащаме нищо. Потегляме останалите 3 коли. Пак закъсняваме за уговорката в с. Бога. На място се разбирираме, че може да се натоварим всички в камиона заедно с багажа. Следва бързо разтоварване на колите, нагласяне не багажа и натоварването му в камиона. Голяма атракция за хората в селцето. Най-после към 17:00 часа потегляме към Чафа Торес. Настроението на всички се покачва на макс. След час и кусур клатушкане по коларския път стигаме премката. А там един куп хлапета. Както се оказва до около 10ти септември в района на Чафа Торес живеят няколко семейства, които отглеждат кози, овце, събират корени в планината. На 10ти е първи учебен ден в Албания и планината се изпразва. Такава навалица горе не бяхме виждали. Разтоварихме багажа, подготвихме лагера с активната „помощ” на хлапетата, които искаха да се докоснат до де що видят. Вече сме горе в планината. Първа вечер на Чафа Торес. Следва разпределение на задачите за следващия ден, снимки на огромен пожар някъде около Тет и по-ранно лягане.
28 август (вторник)
Всички тръгват да правят курсове към базов лагер. С Енч оставаме да пазим лагера на Чафа Торес. Целият ден сме обградени от хлапетии, които супер любопитни искат да пипнат всичко. Сбутани едно върху друго и почти всички върху гърба ми с интерес гледат как копирам снимки на лаптопа, но най-учудващо никой не пипа машината. След като им пуснах едно филмче на National Geographic станаха най-кротките и послушни деца на света… за около 1 час. Следобед играхме на сляпа баба, някаква тяхна игра, после футбол. А вечерта имаше волейболен турнир, вече с участието и на възрастните, на разчертано игрище на поляната. С родителите на част от хлапетата си спретнахме „лаф” с помощта на албано-български разговорник, доста ръкомахане и рисуване.
Следобед групата пренос на багаж слиза за втори курс. Човеко мулетата натоварват яко багажерии и потеглят. С Енч посъбираме лагера. Едно от семействата ни покани при тях за вечеря. Последва културен обмен на ракийки, салати.. Пак „разговаряме” по онзи начин, от който после те заболяват ръцете. Не можем да ги убедим, че идваме заради откривателския интерес и че никой не ни плаща, за това, което правим. Не помагат ни опитите ни да обясним до каква дълбочина сме стигнали, ното перспективата на района. Толкова усилия, мъкнене на тежък багаж и никой да не ни плаща, а само някви си открития… Клатят недоверчиво глави и туй то…
29 август (сряда)
Най-после и ние с Енч поемаме нагоре с багажерии. Яна и Игор остават да пазят лагера. Горе Павката и Папи са започнали да откопават склада, в който бяхме оставили инвентар и консерви от миналата година. За съжаление проверката ни две седмици преди експедицията показа, че пещерата склад е пълна със сняг… Павката е зле с температура и повръша. Цялата останала банда решават да направят по един курс с повечко багаж, вместо по два. На слизане с Енч минаваме през прекия път от 2010 г. с идеята да слезнем директно при овчарите и да купим сирене, прясно и кисело мляко. Е хубаво, ама в овчарника няма никой. Продължаваме към Чафа Торес и по път виждаме Захири (един от овчарите), който се прибира качен на магаренцето си. Насред склона преговаряме и се разбираме да минем следващия ден за покупките. А долу в предния лагер се виждаме с Африм (един от овчарите, с които се сприятелихме предната година). И с него лаф. Похвали се, че ще става баща. Тръгваме заедно нагоре. По път нещо накуцва и след като погледнахме виждаме, че има огромен оток на глезена. Дадохме му един комплект щеки и се разбрахме да донесем лекарства от лагера. На разклона за овчарника и пътя към Радоина ни кани да останем и да спим при тях, защото вече се стъмва. Любезно отказваме – все пак има доста работа за вършене. Стигаме в лагера към 22:00 часа. Хапваме и лягаме. На другия ден е „велики план” – да пренесем целия останал багаж. В долния лагер остават Сашо и Яна.
30 август (четвъртък)
Днес Фотев е дежурен. Докато закусваме и се стягаме за път чуваме някой вика откъм премката Енцооо.. Майтапим Енч, че някви албанци го издирват а той „да бе, на тях нещо си крещят”. Връщайки се от водата Фотев се смее „абе Енцо мноо си популярен”. Засякъл овчарите при водата полафили и рече „о те и за шпелата знаят”. Всички без Фотев слизаме да пренасяме багаж. С Нев и Енч отиваме при овчарите да купим сирене и мляко. Захири и един младеж – Фатбер са там. Африм бил отишъл към Шкодра да му снимат глезена. Черпят ни по чаша прясно мляко. Е аз не пия мляко, ама пусто няма как да откажа и от любезност отпивам. То пък се оказва хубаво и успявам да изпия половин чаша. Носят и вкусно сиренце. Разбираме се да оставим при тях багажа, който не можем да пренесем към Радоина, като в някой от следващите дни ще доизнесем останалото. Правим организацията и се задействаме. На втория курс и Африм се появява. Подаряваме им шапки на БулИнс, химикалки и карти за игра, а те ни черпят албанска ракийка. Както Нев казва „албанската ракийка дава крила”. Майтапим Енч, че разхожда прайда: Тони, Нев и Яна. Събираме всичко останало от лагера на Чафа Торес и потегляме нагоре. Сашо и Игор тръгват по-рано за по 1 курс ама с огромни и тежки раници. А ний с по-нормално натоварени раници си ходим супер. Горе след сипея гледаме Игор подскача по камънаците и слиза към нас да помага. Не човек а желязо 😉 Всички отварят раниците и се почва едно претоварване. Голяма далавера спретвам: смяна на кафе и горчица за железа… е важното е обмен да става 🙂 Вечерта най-после всичките 10 души сме в базовия лагер. Салатка, ракийка, раздумка.. почиваме доволни от свършената работа. Предната вечер в долния лагер Сашо изморен заспал още в 8:30 под тентата. Янчето го буди да стане и да се премести в палатката, а той отговорил „ша стана, ама нищо няма да нося и никъде няма да ходя”.
31 август (петък)
Почивен ден. Няма да се пренася багаж. Подреждаме си лагера. Отбор копачи: Папи, Фотев, Сашо и Игор са отново на тръстиката и копат ли копат… сняг. Енч прави система за снабдяване с вода от топящ се сняг. По обед с Нев и Яна слизаме до езерцето и се хигиенизираме. Павката и Ели и те минават през „банята”. После опъваме тента, подреждаме техниката в палатката за техника. Вечерта група склад пристига с новината, че има още яко за копане. Пускаме смс с последни поръчки на Джу, който потегля от София с Деката, Тошко и Цецо Остромски.
1 септември (събота)
Група склад отива отново да копа снега. Група Бога: Тони и Eнч слизат към селото за хляб. Яна е дежурна. Нев ще се спуска в пещерата склад, за да снима копането. Голямо махане на крачоли е до Бога. А там нашия човек Брака е пак на сватба. Но дори и в съседното хотелче знаят за поръчката на българите. Засичаме се с Фатбер. Докато чакаме да отворят кръчмето и да вземем поръчания хляб, хапваме някви кренвирши и картофки, пийваме хладна биричка и по нашия си ръкомахащ начин си лафим с Фатбер. По някое време един младеж дойде и отвори кръчмата. Освен хляба взехме и бира за всички горе. С интерес наблюдаваха как си пълним раниците и дори брояха, че видиш ли слагаме по равно багаж. Оставихме списък с нови поръчки и поехме към лагера. Имало таксита от Бога до Тет, ама вече явно беше късно та поехме заедно с Фатбер нагоре пешачката. По едно време някакво камионче натоварено със строителни материали взе че спря и ни качи на стоп чак до Чафа Торес. На разклона Фатбер пое към овчарника, а ние към Радоина. В 8 бяхме в лагера. А там яка новина: група склад след 2 дена услиена работа и 8 мерта изкопан сняг са изровили склада. Вечерта се усети изобилието 🙂
2 септември (неделя)
Днес се подготвя инвентара за Ру. По-лежерен ден. Умората се усеща. Колата на Остромски е с проблем: скапала се е хидравличната помпа. Та изчакали са и другите коли на бат Вес и Янев и пътуват заедно. Всички в лагера правим курсове към склада. Наглася се инвентар. Подреждат се консерви. Енч е с висока темепратура. Всички без него отиваме към Ру. Заравняваме площадка за палатка пред пещерата, опъваме и самата палатка. Пещерата още не е екипирана и мятаме яко камъни като записваме тътнещия звук. Много е яко. На фона на залязващото слънце се кефим на гледките към Мая Арапит. Долу пак има брутален пожар някъде над и около Тет. Пожарът е с ярко изразена V образна форма (V като Вендета) случайност или има нещо общо с факта, че до скоро по този край вендетата е била реалност?!?! На смрачаване тръгваме надолу към базовия лагер. Тримца обаче сме без челници. Подреждаме се виждащ, невиждащ, а попътно маркираме пътя от Ру до премката със светлоотразители. После буквално се затъркалваме по сипея към лагера. По едно време се озоваваме двама слепци със Сашо и само един виждащ Папи. Та Папи си подбира невиждащото стадо и така към 22 стигаме до лагера. Хапваме, правим план за следващия ден и лягаме.
Слизайки надолу получаваме СМС, че другите са в Бога и всички се качват на следващия ден в 10:00 часа с транспорт до Чафа Торес. Искат помощ за багажа, ама сме малко народ и няма шанс. Трябва да се бачка по задачите около Ру, че времето напредва.
3 септември (понеделник)
Енч е дежурен с Ели. Павката има рожден ден. Днес се започва екипирането в Ру. Павката влиза да помага на Папи пък и да си празнува рожденния ден в Ру 😉 Другите разпределени по групи имаме разнообразни задачи: опъване на телефонен кабел от лагера до пещерата, маркиране на пътя от лагера към премката със светлоотразители. Трябва и храна, вода и още разни дреболии да се изнесат нагоре пред пещерата. Следобед се очаква да пристигне групата от Бога. По обед в лагера се появява Байрам, който ни носи кисело мляко от овчарника. Подминал нашите по трасето. Каза един върви напред. Веднага решихме, че това е Джу. Малко след това се появи и самия Джу с Тошко и Янев. Лафнахме малко и поехме по баира да си вършим задачките за деня. Сашко, Фотев и Игор опъват кабел. Аз, Яна и Нев маркираме пътя и носим багажерии към Ру. С Нев се качихме на връхчето над премката. Яки гледки към Радоина, лагера и другата премка. Под връхчето има една тераса пълна с цепки, проверявани предната година. Има и доста сняг. Пред Ру опънахме тента за инвентара, сложихме колчета на палатката пооправихме и беж да ни няма. Стъмни се и така изтествахме маркировката. Голямо щъкане нагоре надолу падна докато дооправяхме светлоотразителите. Към 21:30 бяхме в лагера. Ех каква навалица 🙂 Първа вечер с лагер пълен с народ и двама рожденника. Е единия в пещерата ама другия – Цецик е на линия. Изобилие: уиски, ядки за тяхно здраве. Папи и Павката излизат към 23:00 часа. Екипирали са до меандъра „Надежда за всеки” (-456 м.). В лагера бяха малко след рожденния ден на Павката. Все пак ги изчакахме за тортата и свещите.
4 септември (вторник)
Днес в Ру влизат 2 групи: Фотев и Яна, за да опънат телефонен кабел в пещерата, Игор и Ели, за да свалят багаж за подземен лагер. Джу, Тошко, Янев и Деката ще картират маркираните РБ-та и ще им правят описания. Цецик, Веско, Согнездото слизат до овчарите да пренесат останалия багаж. С Енч си оправяме джаджите, слизаме до езерцето да поизперем. От пещерата Фотев прави на няколко пъти успешна връзка, но в един момент започва да не се чува добре. Оказва се проблем с буксите на комутаторите. На единия бачка говорителя, на другия микрофона. Фотев и Яна стигат до забоя на -300 и поради напредване на времето поемат нагоре. Игор и Ели продължават още малко надолу и оставят прониквачките преди тесняците. Фотев излиза към 20:00. Яна час и половина след него. Хапват, почиват в палатката и слизат в лагера. Игор и Ели излизат към 23:40. Учудващо за всички, които познават Игор, спазвайки контролното време. Слизат в лагера към 1:00. Картировачните групи са свършили страхотна работа. Всички РБ-та са картирани, с взети GPS координати и с описания.
5 септември (сряда)
Енч и Джу влизат в Ру рано сутринта. От базов лагер тръгват около 8 сутринта а в самата пещера влизат в 10. Идеята е да продължат с опъване на кабела, да организират подземен лагер, да огледат пещерата надолу и да набележат работа за следващите групи.
С Цецката, бат Весо и Янев отиваме до една пещерка малко под лагера, която открихме предния ден с Енч. Оказва се тесньоч около -23 м. и завършващ с камънак на дъното. Папи и Джо отиват по посока премката към Бога да огледат за пещери. Открили са 3 дупки, кито трябва да се проверят. Деката, Согнездото и Тошко отиват да екипирта Ледената и да картират.
Енч се обажда на няколко пъти от Ру. Направили са схема как бързо и лесно двама души да бачкат с комутатора. Имало е изненадка в тесняка забой: 6 прониквачки с кабела и лагера. Е премъкнали са ги през меандъра. Опънали са лагера, като са му направили и лек дренаж, щото е кальоч. После са огледали надолу. След меандър „Надежда за всеки” следва отвес около 30 метра и още един къс меандър, който е доста тесен. След това около 15 метра отвес, където се стига до Колектора с 3 разклонения: 1 меандър, възходящ и от него идва река; 2ро разклонение – меандър, в който влизат водите от възходящите и от малкия тесен меандър „Мазохист”, а 3тото разклонение от Колектора е широк стар меандър, който се предполага, че е събирал преди водите. Характерното за него е че е наситен с цевични сталактити има и цветни сталактони с преливащи цветове от тъмно кафяво почити черно през червено към светло кафяво. Този меандър е сравнително широк на места с височина до 15 – 20 метра. Там има пододящо място за подземен лагер за максимално 3ма души. Меандърът е низходящ и по преценка смъква около 30тина метра. В края на меандъра има малко прагче, излизащо в кладенец. Пресича друг меандър, който е разделен на две. От високата част идва река, влизаща в ниската.
Група Ледената са картирали до -150 м и пещерата продължава, като отваря обеми. Ще се бачка и там. Племенницата ми има рожден ден. Успявам да гепя обхват и да се обадя.
Енч и Джу си удължават контролното време и излизат в 2 без 10. Полегнах по някое време като си навих часовника за 1, 30. Папи спретна малко огънче с дървата докарани миналата година от Ваня, Игор и Желязко. Разбуди ме като се обадиха, че са навън и лафихме на огъна докато ги чакаме да слезнат. Игор и той стана да ги посрещне. Оказа се, че има як проблем с пръста. Цял ден го болял, предната нощ не беше спал и сега пак го мъчеше. Подут, възпален. Чистихме го, Хриси го маз а с антибиотик. За финал му дадох вълшебното противовъзпалително хапче, останало ми от сърбите от балканския пещерен събор в Словения, и то взе че помогна и пръста му се пооправи.
6 септември (четвъртък)
По план Сашо и бат Весо трябва да влезнат в Ру рано сутринта. Тръгнаха към 9:30 от лагера. Следобед ще влизат Сашо Янев и Тошко. Всичко точно ама временцето не е ОК. Сашко се обажда от входа на Ру, че горе поприкапва, идват яко черни облаци изобщо кофти хава. Та чакат, чакат и по обед се отказват да влизат. Все пак имаме лош опит от миналата година. В лагера по обед започва да вали. Играем карти. Яна приспособи шалтенца и със събрани камъчета играем супер интересна камъчиста игра. Следобед се поизчиства времето. Група Ледената: Деката, Ивчо, Тони и Цеци Остромски решаваме да влизаме рано сутринта на следващия ден. Към 17:00 часа Сашо Янев и Тошко тръгват към Ру. Папи, Фотев и Джо отиват да проверят едни цепки под базовия лагер. Е едната е 9:40 като се измайтапи Нев „Абе не ви питаме колко е часа :-)”. С Нев се разходихме към премката до водата. Позамотахме се да снимаме и почна пак да вали, че и да гърми. Пак сме без челници, ама е сравнително светло..
Сашо Янев се обажда от Ру. Стигнали са подземния лагер, ще пият чай и ще идат да проверят какво има натам. Късно през нощта около 2 ч се обаждат, че са екипирали нещо в меандъра надолу. Е не е това пътя на Енч и Джу… следващата група ще провери. Ще картират от началото на меандъра „Надежда за всички” (докъдето бяхме стигнали с картировката миналата година) и до където стигнат натам.
В базовия лагер духа силен вятър.
7 септември (петък)
Ставаме рано. Ивчо ме буди към 7:00. Кафенце, чай. Сашо и бат Весо тръгват в 8:00 нагоре. Игор и Хриси слизат до Бога за хляб и бензин и да оставят излишни неща. Фотев има рожде ден! Дава кинти на Игоре да се почерпи долу биричка за негово здраве 😉 Група Ледената тръгваме нагоре към 11 часа. Влизаме към 13:00 е ние с Цецик половин час след другите. През това време група картиране на нови дупки: Джу, Яна, Фотев, Енч и Нев отиват към новоткритите RBта от Папи и Джо. Резултата е 32, 20, 20.
Ледената е супер истинска. Първата част представлява изветрял блокаж, тесничък, но не особенно. И така на около -30м се стига до наклонено тясно ребро приблизителен формат обувка 38 номер. Гнусна работа. Суркаш се първо по лед, после се промушваш по една ръбеста хава и после се пързаляш по още ръбести закачащи се джвъчки и разбира се през цялото време си на въжето за да е по-истинско усещането. И малко след това започва същинската Ледена – силно обледенени стени с красиви форми, и голямо количество сняг. По-надолу има и висящ снежен блокаж, топящ се, да му се чудиш кога ще се срути. А под него въжето си слиза надолу в пещерата… С Цеци Остромски картираме, докато Деката и Ивчо екипират. На около -170 м звука от капеща вода рязко се увеличи. Съответно по сухи досега отвеси се изсипа стабилно колиество вода. Зачудихме се на какво се дължи?!?! Или вали отвън, или пече яко слънце, топящо снега. След няколко мокри часа стигнахме дъното. Там ни чакаха Деката и Ивчо, намерили малка стоножка, разбира се безцветна. Поснимахме я мащабирана на ръката на Деката и после в епруветка. На около два метра от дъното, което представлява овален кладенец тръгва възтесничък меандър. Лазиш и се каляш и така до място, което не може да се мине без уширяване. Чува се капеща вода, духа яко. Засега спираме до тук. Плана е ясен, ще трябва да се поработи там, но засега приоритета е Ру, а времето напредва. Поемаме нагоре. В лагера сме към 22:00 часа.
Малко преди нас от Ру са излезнали Тошко и Сашо Янев, които са картирали меандър „Надежда за всички”, отвеса след него и меандър „Мазохист”.
По обед в Ру са влезнали Сашо и бат Весо със задача да проверят „Сухия меандър” и да търсят път за продължение.
Задачата изпълнена: има път има и отвеси. Късно вечерта се обаждат по спелео телекома, че ще останат да пренощуват в пещерата.
8 септември (събота)
Сашо Янев и Джо си тръгват към БГ. Енч и Нев слзиат с тях надолу. Трябва да оправят колата и да купят един куп неща за лагера. В Ру влизат Папи и Согнездото да продължат с екипирането надолу. Час – два след тях влизат Игор и Фотев с цел уширяване след забоя, за да улеснят пренасянето на багажи и работата в пещерата.
Сашо и Бат Весо излзиат по обед около 11 часа.
С Джу, Цеката, бат Весо и Хриси следобеда отскачаме до едни маркирани дупки от миналата година. Някои са просто кладенчета, а една изглежда по-яка. Джу екипира. В най-долната част е сняг, даже пропада с малко снежно мостче. Цецик слиза да картира. Аз записвам отгоре. По едно време Джу вика: измислих как да се казва: „О Ваня” с тия маркирани карни жлебове от Ваня миналата година. Както и да е заиграват се долу. Пробват едно стеснение за преминаване, но не става. Интересното е, че пещерата се развива по една цепнатина в близост до склона. Доста по-надолу цепката прави завой и би било интересно да се провери и от там дали навлиза в склона. Докато чукаха на дъното, се забавлявах да изографисвам входа с „О Ваня! Ну Ваня, ну погоди”. Навън доста духаше. Тримцата се прибрахме в лагера към 21:30. Полу празен лагер. Такова мъртвило отдавна не е било. Заредихме батерии и разните други техники и аха да си легнем и се залафихме с Цецик и така до към 3:00 🙂
9 септември (неделя)
Хехе празник.. ден победий. Към 5:00 Игор и Фотев излизат от Ру. По обед Сашо с бат Весо поеха да посрещат Енч и Нев. Енч е оправил колата. Супер новина. Днес в Ру влзиат Деката и Джу с цел уширяване на достигнатото от Папи и Ивчо дъно и продължаване. Утре може би влизаме да картираме новите части. Прогнозата е за буря на 11ти ама дано се размине. С Яна и Хриси обикаляме в района да проверим една пещера под Радоина на сипея дето Хриси и бат Весо са открили. Е в крайна сметка събираме само камъни и вода.
Енч, Нев, Сашо и бат Весо идват в лагера с Доминик, немец който са забрали от Бога. Както се майтапим сдобихме се с немски шерп. Вечерта се чувства изобилието.
Деката и Джу са проучили меандъра, но трябва още яко да се бачка.
10 септември (понеделник)
В Ру влизат Папи и Фотев за екипиране и картиране на паралелния отвес. Енч и Игор към дъното за уширяване. Тони, Яна и Тошко ще разикипираме Ледената.
Прогнозата за времето е леко сговнясана, та планове ще се правят в движение.
Доминик се кефи на лагера и ще помага на дежурните. Докато сме горе пред входа групата за вода: Цецик, Нев и Доменик срещат Асен (биолог, който случайно миналата година се появи по време на експедицията ни пак на Радоина, изкара известно време с нас дори откри някакво ново неизвестно растение). Още предния ден бил пристигнал ама си щъкал насам-натам из района. Този път нямал време да остане.
Пред входа на Ледената се оказа, че батерята за фотото продължава да си стои на зарядното в лагера… Плана за снимане на разекипирането отпада, но пък веселбата остава. С Янчето и Тошко правим схеми и извлачваме торбите през тесньочите доста бързо. Излизаме по светло.
Пред Ру виждаме Джу, след малко се показва и Деката с викове „Мамо, що не те послушах да се занимавам с икебана”. Джу разказва, че долу е зле хавата… прилича на минна проходка. Минали са метър и малко и се виждало още към метър и кусур за уширяване докато се стигне място с по-читава видимост.
Папи и Фотев излизат рано. Екипирали са в паралелния отвес около 40 метра. Отивало към парапета и са решили да не бутат камъни на другите долу.
Енч и Игор бачкат яко на дъното.
11 септември (вторник)
Енч е звъннал към 3 сутринта, че са посвършили работа и ще се обадят отново сутринта към 8:30. В 9 и кусур още няма новини.
Яна и бат Весо ще картират паралелния отвес. Идеята е с Цецик да влизаме в Ру. Аз и Енч да продължим с картирането, а Цецик и Игор да бачкат по уширяването. Прогнозата е за дъжд следобед. Точно се приготвихме да потегляме от лагера и заваля дъжд, който премина в град. По това време Нев, Хриси и Доминик решиха да идат към Радоина. Докато при нас плющеше град при тях беше само дъжд. Скриха се за малко в някаква нишичка. По радиото ги изнавигираха да се връщат щото отгоре се рутят камънаци. И така бавно и напоително цял ден си се сипеше дъжд. Енч се обади по радиото и се разбрахме да не влизат хора, докато е такава ситуацията. И от Миташки получихме детайлна кофти прогноза: дъждове, гръмотевици и така чак до 18ти.
Разбрахме се за вечерна връзка по спелеотелекома към 19:00. В 20:30 още няма обаждане от долу. Деката предложи групата, която се беше нагласила сутринта за влизане в Ру да се подготвя и да тръгва. Обсъдихме различни предположения за скъсан кабел на спелеотелекома или въже. Взехме клещи, изолирбант. Други варанти бяха лощото осветление на Игор, та взехме и резервни батерии и челник. Взехме и резервно въже, ако има проблеми по системата да фиксираме. Поехме от лагера към 22:00 часа. В полунощ бяхме готови за влизане в пещерата. Пред Ру нямаше ни обхват на радиото, ни телефонен. Нещо нормално при лошо време, но кофти, че липсва връзка с базов лагер. Точно потегляхме към входа и Фотев успя за късмет да се свърже по радиото. Каза, че всичко е наред, Енч се е обадил и в момента говорят. Забавили са се с контролното време, за да довършат картировката на тесните меандри. След това от гръмотевиците жицата на спелео телекома подскачала и искряла. Плана си остава такъв, какъвто го обсъдихме в базов лагер: нашата група слиза долу и изнася подземния лагер през меандрите и тесняците. Към 2:30 бяхме при Енч и Игор в лагера. И двамата бяха яко изморени. Бяха успели да картират всички нови части в меандрите, събрали лагера и почти всичко беше подготвено в прониквачките. Зазимихме каквото остана. Енч и Игор поеха нагоре. Нашата групичка потегли след тях.
12 септември (сряда)
Оказа се, че имаме за изнасяне 6 прониквачки – по 2 на човек. През меандъра „Надежда за всички” минахме доста бързо. Следваха участъците с вертикалните тесньочи. С Тошко направихме схема с 1 въженце и подаване и така ги извлачихме през тесняците. Цецик разекипираше след нас. От лагера тръгнахме към 4:00 часа, на забоя бяхме в 6. Събудихме Деката с кофти микрофония и разбрахме, че Джу и Ивчо са тръгнали да влизат по план рано сутринта да разекипират от тесняците нагоре. Хапнахме шоколади и ядки и поехме. След известно време се засякохме и с разекипиращата група. Ние си продължихме към изхода нагоре, те надолу. Колко е яко от мокро и студено да излезеш на ясно кристално синьо небе и печащо слънце. Нев снимаше на входа на Ру. Почти всички бяха горе. Плана максимум за днес беше да се разекипира пещерата, всичко да се подреди, опише и складира.
Позамотахме се пред входа поизкефени от слънцето. По някое време си събрахме багажериите и с Енч слезнахме към базовия лагер. Хапнахме малко и се размазахме да спим на слънце. Събудихме се следобед, вече слънцето залязваше и беше станало чуствително студено. Имаше изгледи пак да завали. Небето откъм Радоина се беше запушило доста. Събрахме си багажерийките като за дъжд.
Ру беше разекипирана, инвентара зазимен в така наречение склад. Палатката пред входа беше събрана и никой вече нямаше работа горе. Вечерта беше доста студена. План максимум за Ру беше успешно изпълнен. Оставаше само да изнесем и базовия лагер преди да загърми и затрещи..
13 септември (четвъртък)
Игор има рожден ден. Вечерта валя, че дори на сутринта имаше празнични салюти. Доста се застуди. Цяла сутрин събираме багаж, описваме всичко, което се оставя в „склада”. Зазимихме и по обед тръгнахме с багажа надолу. Идеята беше да спим на Уембли пред овчарника. Първите бяха опънали палатки и платнище за техниките и тръгваха за 2ри курс. Енч, Джу и Тошко направиха по 2 курса. Преди 8 всички бяха долу. Вечерта валя супер яко. Духаше и силен вятър. Е поне нямаше нужда да се ходи за вода. Все пак си спретнахме добра вечеринка. Игор изкара каширана бутилка ракия и така подобаващо, да му върви по вода отпразнувахме рожденния ден. Имаше и огън дори.
14 септември (петък)
Тошко като досадна бодрост разбуди лагера още в 6 и кусур с призиви хайде да тръгваме преди да се е изсипал целия Атлантически океан отново на главите ни… Естествено неговия ентусиазъм беше посрещнат с масово нахокване и нахранване от съседните палатки. Все пак към 7:30 всички бяха станали. Енч тръгна към Бога да организира транспорт за извозване на багажа. Някои направихме по два курса други се натовариха яко с багаж за по един курс. По обед цялата група бяхме в Бога пред кръчмето на Брака. Дадохме му подаръка от експедицията, който носехме от България. Разпределихме се по колите, пренатоварихме багажериите и беж да ни няма към моренцето. Замърсихме радио ефира с майтапи ама винаги е хубаво като сме масовка и то в добро настроение. С Енч и Ивчо пазарувахме за цялата група в Коплик. Не успяхме да се видим с Африм.
Събрахме се с другите във Вилипоя. Вечерта купон на плажа, по скоро на паркнга пред една кръчма където ни разрешиха да си изсипем стана. Поредна вечер отпразнуване рожденния ден на набора. Полягаме по някое време под звездното небе и… събуждам се, Енч се опитва да ме буди, започва да вали. Докато се осъферя какво става и цялото небе се изсипва, че и съпроводено със силно духащ вятър. Хуквам към тоалетните като най-близка постройка да се скрия. Междувременно пухения чувал е станал на мокра кокошка, а ний синхронно потракваме със зъби с вятъра. Като поутихна намерихме и челниците и сандалите. Някои от другите се бяха усетили по-рано и успели да се приберат по колите. Дойтер ли беше Мюнхен ли се моташе като муха без глава увит с една хавлийка. Игоре и той се носеше напред-назад по течението. Сънувал, че Енч го праща пак в меандрите без каска и си търсеше ботушите. На сутринта имаше рана на главата .. ех тез меандри под формата на крайплажни камънаци.
А Ивчо се заключил в колата с техниката и пази ли пази.. никъв шанс да ни отвори. Папи извади чувалите от подземката. Добре, че бяха в тяхната кола и така с Енч и Дойтер изкарахме малко по-топло остатъка от вечерта.
15 септември (събота)
Сутринта падна голямото сушене. Времето беше слънчево, плаж, моренце кефец. Към 11 поехме към Шкодра. Решихме да потуристунгерстваме и да видим крепостта. Е да ама не. И тоз път не се получи. Баш по склона към крепостта на Янчето се счупи колата. И от там се почна: сервизи, телефони. След различни консултации решихме да потегляма бавно и внимателно към бг. Поне вечерта хапнахме обилно в Шкодра. В града цареше празнична рамазан атмосфера.
16 септември (неделя)
Попътно поспахме в колите. Пак валя и духа яко ама тоз път бяхме на сухо. В ранни утринни зори поехме отново на път. По обед минахме границата Албания – Македония. По македонската магистралка супер странно виждахме бронирани коли отиващи посока границата с Албания.. Преваляваше по малко, но с колите всичко беше ОК. Следобеда се озовахме в България. Посрещането ни малко след границата беше по вода. Все пак спазихме традицията и хапнахме шкембе в крайпътно кръчме. Вечерта по живо по здраво си бяхме в София.
Всички коли без особенни произшествия се прибраха в София. Е с колата на Цецик е имало заигравка около Радомир…
Експедицията свърши.