Пропастта е развита в дебелопластови до масивни варовици, които принадлежат на подзоната Malesia and Madhe – част от зоната на Албанските Алпи. Варовиците са с платформен произход. В изследвания от нас район те се разкриват в непрекъсната последователност, чиято дебелина надвишава 2000 м. Възрастта им е горнотриаско-юрско-кредна [Meço and Aliaj, 2000].
Входът на пропастта е разположен на надморска височина 2225 м. На 1354 м под това ниво, непосредствено в долината от изток, на надморска височина 860 м се намират карстовите извори на Teth. В проучения участък (до ниво -230 м от входа), пропастта се развива по група от спрегнати съвременни разломи с направление NNW-SSE. Групата е с обща ширина от около 100 м и до момента е проследена на разстояние от 1 км по земната повърхност. По всеки един от разломите има множество входове на пропасти, които предстоят да бъдат изследвани. Предварителният им оглед показва, че част от тях са с целогодишни снежни тапи, а други са изцяло или частично затворени от каменни блокажи.
Проученият участък от пропастта предстявлява вертикален кладенец, който следва подземната конфигурация на един от разломите. В него липсват междинни прагове и каменни блокажи. Ширината на кладенеца варира от няколко метра до 15 м. Дължината му в хоризонтална проекция засега остава неизвестна. Дъното на кладенеца не е достигнато и липсват индикации за достигането му в близките десетки метри. В някои участъци по вертикалната му ос се разкриват връзки към съседни кладенци със сходни конфигурации и ориентировки. След първите десетки метри в дълбочина ясно се наблюдават проявите на подземно окарстяване, на места с обилно отлагане на вторични карстови образувания.
Изброените дотук факти ни карат да предполагаме, че сме попаднали на вход към подземна дренажна система с денивелация от 1350 м или повече (ако бъдат открити по-високо разположени входове), която отвежда повърхностните води в карстовите извори на Teth. В горните си части тя би следвало да е развита под формата на няколкостотинметрови кладенци, които унаследяват подземната морфология на разломите. Възможно е в дълбочина системата да се развива каскадно, с преобладаващи хоризонтални участъци в най-ниските нива.
Литература:
Meço S., S. Aliaj, 2000, Geology of Albania., Gebr. Borntraeger, Berlin.
София, 12.04.2011 г.
Камен Бонев
