29 септември
Сутринта Игор, Цеката, Злия, Согнездото и Любо правят един курс до входа на Ру за да свалят палатката и целия инвентар в лагера. Вече няма нищо на дупката.
Папи и Енчо подготвят така наречения „склад”, за инвентар и храна, които ще останат за следващата година.
Цял ден опаковаме и разпределяме кое остава тук и кое трябва да свалим; сушим въжета и ленти, броим карабинери и планки, правим по няколко курса до „зимника”.
Последна вечер в лагера – духа силен вятър. Всички са в щабната палатка, играем карти, лягаме рано.
30 септември
Сгъваме MSR-а и личните палатки, събираме целия инвентар и лична екипировка, които са за сваляне надолу.
Енчо и Тони отиват с багаж до колата, която е на Чафа Торес и от там с нея слизат до Коплик да напазаруват.
Джу, Цеката, Гената, Любо, Игор и Злия правят по два курса с багаж от лагера до „големия завой” на пътя. На първия курс Ваня остава да пази багажа.
Папи, Сашо и Согнездото зазимяват всичко което остава, подреждат го в „зимника”, правят опис и свалят последния багаж и боклук до завоя.
Вечерта цялата група се събираме на завоя. Намираме си нещо като полянка, всички сме само на чували. Енчо и Тони идват с вода, хляб, цигари, бира и коняк.
Палим огън, за първи път от началото на експедицията. Празнуваме, пийваме и хапваме консерви – дали пък ни е за последно?
1 октомври
Натоварваме колата колкото може да побере и Енчо слиза с нея до Бога.
Останалите слизаме с личния си багаж пеша.
Оставяме на семейството, което ни е пазило колите в двора си, консерви и варива. Искаме да им дадем и някакви пари. Те не искат да ги вземат. Все пак им даваме 1000 леки, те пък ни черпят всички по бира или безалкохолно, колко хубав може да е живота 🙂
Пием за изпроводяк по една бира в кръчмата в центъра на Бога. Товарим се по колите: общо 4 коли и 12 човека и отиваме до Шкодра
Цял следобяд губим време из Шкодра, ядем бюреци, шляем се. Тони, Енчо и Сашо се занимават с книжката на последния. Най-накрая успяваме да я вземем след хиляди перипетии. Събота е, полициятa не работи, префектурата не работи… отново разправии, курсове полиция-префектура, телефонни разговори с единствения полицейски офицер, знаещ английски… Идва цивилен до префектурата и след известно количество разговори с префекта, чакане от наша страна отпрашваме към полицията и нааааай-после се сдобиваме с книжката. Един полицай я донася на ръка.
Отиваме у Гизим, за да го видим и да му разкажем какво сме направили. Показваме картата на Ру. Злия снима.
Привечер решаваме, че все пак ще отидем до морето, общо 30 км в двете посоки. Отиваме до Велипоя. Папи знае мястото. Вечерта сме на плажа. Разполагаме се на една бетонна платформа, някои се къпят, после пак нагъваме консерви, пийваме ракия… Последна нощ в Албания и небе обсипано с безброй звезди.
2 октомври
Сутринта се къпем в морето и към 11 се изнасяме. Решаваме да минем през Косово и Сърбия като най-пряко, а и пътищата би трябвало да са хубави.
Забъркваме се в последната каръщинка по пътя към дома…
Следобяд влизаме в Косово и подминаваме Прищина. Привечер сме на сръбската граница. Оказва се че и ТИРове и коли чакат на една опашка. Е ама ние подкарваме отпред и следва скандал с косовските митничари. Въобще е денят на скандалите. Точно се оправяме и греда – сърбите не ни пускат. Това не било граничен пункт, да сме видели случайно будки наоколо?!?! Косово за тях не било отделна държава, откак НАТО било там така казвали от Влада (правителството)… те само проверявали документи и коли и толкоз… все пак ако сме имали печати от Македония или Черна гора можело и да минем… Извод: Преките пътища не винаги са най-бързи… Особенно на Балканите.
Цялото упражнение ни губи над 4 часа и към 300 км обиколка… Връщаме се отново до Прищина и от там към Скопие. Минаваме Македония по нощите.
Някъде около 03.00 часа вече сме в София.
Експедицията е приключила.
29 September
Igor, Tsetso, both Ivos and Lubo go to the Ru entrance early in the morning to take down the tent and all the equipment. There is nothing left at the cave entrance now.
Pavlin and Encho prepare the „storage“ for the food and equipment that will be left for the next year.
The whole day is spent in packing and separating stuff: what will be left and what we will have to take; drying ropes and slings, counting carabiners…
It’s the last night at the base camp. The wind is very strong, so we stay in the big tent playing cards.
30 September
We pack the MSR tent, the smaller ones and all the equipment that we will be taking back.
Encho and Toni go with some luggage to the car at Chafe Tores and then to Koplik for some supplies.
Yavor, Tsetso, Genata, Lubo, Igor and Ivo make two trips from the camp to the „large turn“ on the road. Vanya stays there to guard the luggage.
Papi, Sashto and Ivo Buserski pack everything that is left and put it in the „storage“, then prepare a list and go to the „turn“ to the rest of the group.
In the evening we are all together. We find a suitable place to sleep without tents. Encho and Toni bring some water, bread, cigarettes and beer.
This night we build our first fire since the expeditions started. We celebrate, drink and eat our last cans.
1 October
We load the car as much as it can take and Encho goes to Boge. The rest of us go by foot with our personal equipment.
We give some cans and supplies to the family that watched over our cars in their yard. They were reluctant to take the money that we offered, but at the end we gave them 1000 leki in exchange for some beer and drinks.
We stop for the last time at the pub in Boge, then we load the cars and head to Shkoder. We are 12 people with 4 cars and a lot of luggage.
We wander in Shkoder the whole afternoon while Encho, Toni and Sasho deal with Sasho’s driving license problem. They finally manage to take it, despite of all the difficulties like: being a Saturday all the officials are not working…, again arguments…, phone calls to the only police officers who speaks some English…. A civilian officer comes and after lengthy conversations and waiting we finally go to the police station to get the license.
We visit Gesim to tell him about the expedition and to show the map. Ivo keeps filming.
In the evening we decide to visit the seaside after all. It is only 30km so we go to Velipoia and we camp at the beach. Last starry night in Albania.
2 October
We swim in the morning and take off about 11:00. We decide to travel through Kosovo and Serbia as the trip is shorter and the roads should be good.
This leads to the last misfortune on our way home…
In the late afternoon we reach the Serbian border, only to find a large queue of cars and truck. After a short argument with the Kosovo border police we manage to pass them, to find out that the Serbians will not let us in. Serbia does not recognise Kosovo as a country. If we had stamps from Macedonia ot Montenegro, they might let us through, but not from Albania. It turns out that the shortest ways are not always the fastest. The whole adventure means 4 hours lost and an extra 300km to return to Pristina and Skopje. We pass Macedonia during the night and at 3:00 we are back in Sofia.
The expedition is officially over.
