29 септември
Сутринта Игор, Цеката, Злия, Согнездото и Любо правят един курс до входа на Ру за да свалят палатката и целия инвентар в лагера. Вече няма нищо на дупката.
Папи и Енчо подготвят така наречения „склад”, за инвентар и храна, които ще останат за следващата година.
Цял ден опаковаме и разпределяме кое остава тук и кое трябва да свалим; сушим въжета и ленти, броим карабинери и планки, правим по няколко курса до „зимника”.
Последна вечер в лагера – духа силен вятър. Всички са в щабната палатка, играем карти, лягаме рано.
30 септември
Сгъваме MSR-а и личните палатки, събираме целия инвентар и лична екипировка, които са за сваляне надолу.
Енчо и Тони отиват с багаж до колата, която е на Чафа Торес и от там с нея слизат до Коплик да напазаруват.
Джу, Цеката, Гената, Любо, Игор и Злия правят по два курса с багаж от лагера до „големия завой” на пътя. На първия курс Ваня остава да пази багажа.
Папи, Сашо и Согнездото зазимяват всичко което остава, подреждат го в „зимника”, правят опис и свалят последния багаж и боклук до завоя.
Вечерта цялата група се събираме на завоя. Намираме си нещо като полянка, всички сме само на чували. Енчо и Тони идват с вода, хляб, цигари, бира и коняк.
Палим огън, за първи път от началото на експедицията. Празнуваме, пийваме и хапваме консерви – дали пък ни е за последно?
1 октомври
Натоварваме колата колкото може да побере и Енчо слиза с нея до Бога.
Останалите слизаме с личния си багаж пеша.
Оставяме на семейството, което ни е пазило колите в двора си, консерви и варива. Искаме да им дадем и някакви пари. Те не искат да ги вземат. Все пак им даваме 1000 леки, те пък ни черпят всички по бира или безалкохолно, колко хубав може да е живота 🙂
Пием за изпроводяк по една бира в кръчмата в центъра на Бога. Товарим се по колите: общо 4 коли и 12 човека и отиваме до Шкодра
Цял следобяд губим време из Шкодра, ядем бюреци, шляем се. Тони, Енчо и Сашо се занимават с книжката на последния. Най-накрая успяваме да я вземем след хиляди перипетии. Събота е, полициятa не работи, префектурата не работи… отново разправии, курсове полиция-префектура, телефонни разговори с единствения полицейски офицер, знаещ английски… Идва цивилен до префектурата и след известно количество разговори с префекта, чакане от наша страна отпрашваме към полицията и нааааай-после се сдобиваме с книжката. Един полицай я донася на ръка.
Отиваме у Гизим, за да го видим и да му разкажем какво сме направили. Показваме картата на Ру. Злия снима.
Привечер решаваме, че все пак ще отидем до морето, общо 30 км в двете посоки. Отиваме до Велипоя. Папи знае мястото. Вечерта сме на плажа. Разполагаме се на една бетонна платформа, някои се къпят, после пак нагъваме консерви, пийваме ракия… Последна нощ в Албания и небе обсипано с безброй звезди.
2 октомври
Сутринта се къпем в морето и към 11 се изнасяме. Решаваме да минем през Косово и Сърбия като най-пряко, а и пътищата би трябвало да са хубави.
Забъркваме се в последната каръщинка по пътя към дома…
Следобяд влизаме в Косово и подминаваме Прищина. Привечер сме на сръбската граница. Оказва се че и ТИРове и коли чакат на една опашка. Е ама ние подкарваме отпред и следва скандал с косовските митничари. Въобще е денят на скандалите. Точно се оправяме и греда – сърбите не ни пускат. Това не било граничен пункт, да сме видели случайно будки наоколо?!?! Косово за тях не било отделна държава, откак НАТО било там така казвали от Влада (правителството)… те само проверявали документи и коли и толкоз… все пак ако сме имали печати от Македония или Черна гора можело и да минем… Извод: Преките пътища не винаги са най-бързи… Особенно на Балканите.
Цялото упражнение ни губи над 4 часа и към 300 км обиколка… Връщаме се отново до Прищина и от там към Скопие. Минаваме Македония по нощите.
Някъде около 03.00 часа вече сме в София.
Експедицията е приключила.