18 Септември
Сашо, Тони и Любо слизат до Бога и Шкодра, за разрешаване на административни проблеми с Република Албания и пренасяне на местния плод зеленчук до базовия лагер. Времето показа, че яваш яваш и аха да се оправят бюрократичните хави ама друг път. По пътя срещат поредния член на екипажа – Цеката, който къде на стоп, къде с транспорт тип дай 5 лева го докарва самостоятелно до премката в близост до лагера.
Пренася подвижна работилница, масла и шукаритети на Жоре Стайче, дет дори и четейки упътването е трудно да се разбере кви са за простосмъртните (разбирай неинженерчета).
Мечков и Слави се връщат от Тет с необходимите материали за разширяване и тентата, която да покрие нашето водоубежище от очакваната буря. За всеки случай е построен и молитвен чортен в случай, че кръговата отбрана даде фира. Всеки написва по послание за това, което иска да му се случи по време на експедицията.
Група обход: Папи, Гената, Ру и Джу обикаля платото под връх Загора. Намира и пуска 4 безперспективни дупки кръстени: К4, К5, К6 и К7. Познайте от какво идва К-то? От карен жлеб разбира се 😉 Намира се и дупка РБ2 – до тук около 25 метра. Работата продължава.
Вечерта, група дупки правим всякакви в състав: Злия и Жоро, премахват проблемното паве на входа на Ру. Пътят е чист за следващи влизания.
19 Септември
Днес Гената има рожден ден. Поръчал е 33 фоерверки. По-късно ще се окаже, че ще са 333, въпреки че времето не го предвещава.
Група юг: Цеката, Ваня, Игор и Слави отива на обход. Откриват 4 – 5 нови входа на пещери. Взети са GPS координати. Връщат се в лагера поради лошото време.
Група Загоре: Ру, Енчо, Согнездото и Джу тръгва да екипира стационарно РБ2 и ТБ38, но поради завалeлия дъжд се спасява към лагера.
Група оцеляване: Жоро и Мечков има за задача да подмени прецаканите въжета в Ру и да продължи екипирането. Влизат в 13:30. Точно 15 минути по-късно в лагера почва да вали. В 15:45 те са на -220м, всички останали са в лагера, все още в добро настроение въпреки 5-те литра на квадрат. Оказа се, че прогнозата не лъже и останалите 35 предстоят.
В 17:35 целия лагер вече се е изнесъл във водоубежището. Рожденият ден на Гената протича буреносно.
Въпреки това група оцеляване продължава по план. Последното им обаждане за деня е от 18:05. Връзката завършва с: „Тука е ад”. Водата е стигнала до тях, валят павета с размери от бонбони кръц-кръц до акумулатор на фолксваген транспортер. Само те могат да разкажат какво са преживели. Фразата, с която ще се върне Мечков на следващия ден е „По-умрял не съм бил”. Стила на изкачване по въжето варира от „крол” до „брус”.
В лагера е лудница, но самообладанието е на ниво. Прави се торта за рожденика. Около 19 часа фоерверките започват. По кабела на спелеотелекома бие ток. Потърпевши са Папи и Рея (мълниеносното куче). В 20 часа тентата се разпорва от вятъра и наводнява бункера. От връх Радоина се излива река. От другите околни върхове – каменопади. Драмааа… Всички се изнасят в щабната палатка до момента, в който се оказва, че вътре трябва да стоят с шнорхели. Решава се, че ако до 22:30 няма връзка с група оцеляване и ако времето позволява група ще тръгне нагоре. Е, не позволява. Успокоява ни факта, че в 21:30 и 22:15 чуваме гласа на Мечков, който ни търси по радиостанцията. Ние го чуваме, той нас не. Хората се разпръскват по палатките да изгребват и попиват различните по големина езерца, образували се в тях. Нощта е беззвездна, бурна и без изгледи за подобрение.
Разказ на очевидец (Игор): „Групата на опитните мишки след безумна игра на живо на флипер в Ру на излезане даде точни хидро данни: водата, влизаща в Ру е 220 л. На въпроса: защо не са изчакали да отчетат и отока на водата, опитен мишок номер 1 (Мечков), отговаря: „Тъй като поех много удари от флипера предпочетох излизане преди game over. Мишок номер 2 (Жоро) е бил напълно съгласен с него. Засега скоростта на отока на водата е неизвестна. В следващите десетина дена не се очертава възможността за подобни опити.”
В това време група Шкодренци оцелява в кръчме на езерцето. Поривите на вятъра са брутални. Мълнии осветяват езерото. Тока на Шкодра, Коплик и целия район спира. Цари притеснение за всички горе. И в това време вратопрозореца с алуминиева дограма от двоен стъклопакет, до който стои Сашо се отцепва и благодарение на мълниеностната му реакция се разминава на една педя от него.
Егати и рожденния ден.
20 Септември
В 6 часа Папи и Цеката тръгват към дупката, за да видят какво се случва с група сървайвър. Срещат ги на премката. Живи и здрави са! Връщат се заедно в лагера.
Изяжда се тортата от предишната вечер. Никой не си е позволил да я докосне докато има хора в дупката.
Едно оцеляване за днес ни е достатъчно. Със сигурност не сме поумнели, но дано не сме оглупели повече. Остатъка от деня прекарваме в доукрепване на лагера, игра на карти и генерал под ритъма на бавния и напоителен дъжд.
Около 12:00 часа са свършени цигарите и започва да се пуши чай. Този от мента е най-добър 🙂
Ракията в лагера е свършила още предишната вечер. Около 18:00 часа приключва и спирта от аптечката 🙂 Всички си лягат рано.
21 Септември
Цял ден ръми на пресекулки и има мъгла.
Група спелеотелеком: Игор и Жоро прави профилактика на кабела до дупката. Ударен е от мълния на 2 – 3 места, но преки попадения няма. Системата работи макар и слабо.
Джу пренася последните консерви и инвентар от Чафа Жорес до базовия лагер. След това се качва на върха южно от Загоре. На слизане открива дупка на нивото на премката. Взима GPS координати. После се качва на Загоре премиерно по един ръб и слиза до лагера пред Ру.
Група муле: Игор, Согнездото, Енчо, Цеката и Гената слизат към Чафа Торес да помогнат на група Шкодра за пренасянето на провизии.
Група към пещерата няма, защото се изчаква да се оттече водата.
За трети пореден ден група Шкодра се бори с албанската бюрокрация. Поредици от препратки: от комисариати и полиция към префектура и обратно. От никъде взора надежда не види. И отново поредици от пропуски, грешки в документи от префектурата. Единствения полицай, говорещ английски му писва и обяснява: „на мен ми плащат за полицейски офицер, не за преводачка”. А нашият консул коментира: „е след като сте идвали толкова пъти в Албания и знаете как е, защо не научихте албански? Прост риторичен въпрос…” Без коментар относно „съдействието” оказано ни от нашите институционални представители. За финал си тръгваме отново без официални документи, но с важни телефони на префект, полицаи записани ни на хвърчащи листчета. Е ще се виждаме с тях на тръгване от Албания. На изпроводяк 😉
Към 23 часа от Чафа Торес пристигат Игор, Согнездото и Цеката с най-спешните продукти за лагера.
Група Шкодра + Енчо и Гената, остават да лагерува на Чафа Торес.
22 Септември
Рано сутринта група проверка: Джу и Папи влизат в Ру, за да установят пораженията от наводнението. Въжето не е засегнато. Кабела е ударен на 4-5 места. Оправят го, но въпреки това спелеотелекома не проработва навсякъде. Връзка има само на -230м.
На дъното е салата от павета, машини батерии и пръснат от водата инвентар. Почти нищо не липсва. Изкарват батериите и машините.
Група уширител: Цеката и Согнездото влизат в 15:00 часа, за да се пребори със стеснението на сегашното дъно. Успяват да минат и подвеждат парапет към следващия отвес. В лагера са обратно в 1 часа.
От Чафа Торес се качват: Енчо, Тони и Сашо. Последните двама са за пръв път у дома след 4 дневни бюрократични битки.
Група картер: Гената и Любо слизат към Бога, за да се борят с автопроблемите.
След обяд група в състав: Джу, Мечков и Ваня решава да покаже, че от пещерняците става и катерачи. Въпреки бедния инвентар от 20 метра динамик 4 ексцентрика, 5 клина, пещерни каски и седалки + маратонки прекарва първата премиера в района – около 50 метра. Оценяват я на 4ка. Кръстена е „наиграхме се”. Ру и Папи тестват маршрута.
Вечерта се хапва курбан от специално докарано за случая агне от кланиците в Шкодра. Имаше си повод. Еваларката на баш курбанджи майстор Мечков. Настроението в лагера е повишено 🙂